Google+ Дневник на родолюбеца: Протестите – начин на употреба

събота, август 24, 2013

Протестите – начин на употреба

 
(продължение от книгата)
Продължих да се смея и не смеех да отпия от бирата да не се задавя…
Само три месеца по-късно, през октомври вече не ми беше смешно… Нито на пловдивчани, нито на българите. И в Европейската комисия не им беше до смях....
На 17-ти септември 2011 г. Славчо Атанасов със заповед ме остави да го замествам като ИД (изпълняващ длъжността) кмет и излезе в служебна отпуска за да се кандидатира в изборите за втори мандат. (По-късно и Общинският съвет ме преизбра с 31 гласа от 51 за ИД кмет както е по закона). Казах му на раздяла пред журналистите: „От теб господин Кмете, приемам кметския кабинет и на тебе ще го върна!” Наложи ми се да управлявам Пловдив в най-лошото време. Предстояха масовите протести срещу Кирил Рашков заради убийствата в Катуница и фалшификациите на изборите. Тогава не знаех какво ме очаква … Нито пловдивчани знаеха какво им се пише…
………………………
Истината е най-добрата лъжа”
Поглед от десетия етаж
След като снимаха с фотоапарати, видеокамери и телефони от 10 – тия етаж на бившия партиен дом на Пловдив, (а сега общинска и държавна администрация), близо петхилядния митинг долу на площада,  журналистите бяха доволни: “Г-н кмете, благодарим за предоставената възможност! Наистина уникални снимки направихме!”
Какво да правиш, властта зависи от медиите, както  и те от властта. Първо се бяха опитали да снимат от издигнатата стълбищна площадка на Военния клуб, до партийния дом, но не беше достатъчно високо. Тогава аз събрах тези от тях, които ми бяха приятели, по-близки до мен по убеждения, някои хубави журналистки, и дори врагове, и им предложих: “Момчета и момичета, оттук нищо няма да се види. Това е най-големият и хубав митинг на младите хора от началото на протестите досега и заслужава добро отразяване. Искате ли да го снимаме горе от кабинета ми? Те бурно се съгласиха. Тръгнахме към страничния десен вход на небостъргача - този откъм алеята покрай сградата – отдясно на централния, който пък излизаше пряко на площада, но след работно време беше затворен. На страничния вход имаше домофон. Натиснах звънеца, представих се и казах на дежурния от “Общинска охрана” да отвори вратата, че водя журналисти в кабинета си на десетия етаж. С двата асансьора, на два курса се изкачихме до етажа на дирекция “Общинска
бившия Партиен дом, вдясно Военния клуб
собственост”. Първо влязохме в моя кабинет, но този идиотски аквариум в който беше сауна лете и фризер зиме, не се отваряха огромните витрини към площада и не ставаше за снимки. Затова ги поведох към стаите на юристите и отдела за концесии на етажа, които бяха откъм страната на пощата. От обратната страна на коридора бяха стаите на отдела по жилищно настаняване и управление на имотния фонд, но те гледаха на юг към гарата и автогарата, които не се и виждаха, а и стаите бяха винаги заключени. Опитахме няколко врати отляво на коридора и две от тях се отвориха. В едната дори свиреше някакво идиотско радио. Първо си отбелязах  на ум, че ще се карам на тези служители за отворените врати и радиото, но от друга страна, ако бяха заключени нямаше да влезем, така, че реших да ги похваля в понеделник. Журналистите отвориха прозорците и  защракаха с техниката като луди. С такова настървение, че ми стана драго от улеснението, и възможността които им предоставих по случайно хрумване. Долу на площада кънтеше мощната усилвателна уредба и ораторите се качваха един след друг на дървената трибуна. Общината с мое разпореждане ги беше предоставила безплатно на студентите и гимназистите, които бяха болшинството от протестиращите. Най-после се бяхме разбрали, но за това накрая.
Журналистите приключиха със снимките и ми казаха:
- Страхотен изглед имате оттук, целият Пловдив се вижда като на длан. Тръгваме ли си?
- Ако сте готови, елате в моя кабинет да пием по едно уиски. Нали вече свършихте работа?
Те бурно се съгласиха и след малко седяхме  в моя кабинет с чаши кристално-жълта напитка, безалкохолни и лед. “Дъмпъла” си го биваше. При това ми беше подарък от Кирил Рашков, против който беше митингът долу на площада. Както и бонбоните, бисквитите, солетите и цялото мезе. Заговорихме за политика и за протестите против “циганския цар” и убийствата му в село Катуница. Използвах момента и им казах: “Момчета и момичета, позволете ми да вдигна тост за Ваше здраве, за свободата на медиите и словото, за младите хора долу на протеста и за възкръсването на България, която сложи на мястото им пловдивската прокуратура и полиция с протестите и ги принуди да вземат мерки срещу този криминален престъпник, безнаказан от 24 години. И за да е пълен парадоксът в момента Ви черпя с неговото уиски!”
0000016171_w480
Община Пловдив
Ако в началото бяха сериозни, то след последното ми изречение те избухнаха в бурен смях. “Ти си бил голям шегобиец!”. “Ще си излея уискито, ако е фалшивото на “Цар Киро”!”, “Да не вземем да ослепеем сега?” и други подобни. Аз само се подсмихвах и им казах, че не ги лъжа, но уискито е читаво и наистина ми е подарък от Кирил Рашков и сина му, които лично ми донесоха седем-осем торби с пиене и мезета  в заместник-кметския ми кабинет. Журналистите се заливаха от смях. Прихванах веселието им и аз се разсмях. И как не, бях постигнал целта си като И.Д. кмет на Пловдив – протестите приключваха без жертви, Кирил Рашков вече беше с обвинение и долу вместо футболните малоумници вече бяха други хора - новата надежда на България – интелигентните и чисти младежи – главно студенти. А двадесет и четирите им ръководители бяха преди няколко дни в кметския ми кабинет в централната общинска сграда на площад “Стефан Стамболов” № 1, където си говорехме остро и честно. И се договорихме в името на България, колкото и високопарно да звучи това.
Имах повод да пия уиски в този петъчен ден след работа. Но журналистите не подозираха задкулисните игри, които бяхме провалили. Ние - бранителите на България. Дори и да им кажех, нямаше да повярват, нито да го напишат. Ако се опитаха да го напишат, редакторите им щяха да го спрат.  Ако не редакторите, то собствениците на медиите им, до един комуняги, ченгесари и глобалистки изроди - космополити. Да, ако някой  говори за свобода на словото в България е явен провокатор или пълен идиот. Такова нещо от 2006 г. насам просто нямаше. Знаех го от личен опит. Дори и  тези журналисти, с които си пиехме уиските в кабинета ми, в понеделник щяха да пишат пълни глупости за мен и управлението на Общината, макар, че някои ми бяха приятели. Просто който  плаща на изданията им, поръчваше музиката. А плащаше организираната престъпна група ГЕРБ. Която заедно с органите на МВР управлявани от малоумника – тъп постови от ДС - Цветан Цветанов и нелегалните  структури на гангстерската им шайка наречена за благозвучие “партия”, предизвикаха протестите и за малко да вкарат страната в гражданска война. Но поне в Пловдив не успяха. Тук ние удържахме положението.
А как започна всичко?
Започна много отдавна и в Пловдив всеки го знае. Време е да го научи и страната….
(следва продължение)