Google+ Дневник на родолюбеца: Кръгът " Капитал" в "кръгова отбрана".

сряда, юли 31, 2013

Кръгът " Капитал" в "кръгова отбрана".


Историята помни неудобните анонимни текстове.

"Почетният консул Прокопиев се крие от правосъдието в Сингапур
Октоподът "Капитал" лобира като за последно, за да спаси фалита
27.09.2010
Бизнесменът Иво Прокопиев обяви, че напуска страната с цялото си семейство. Малко преди това медиите, близки на кръга "Капитал", съобщиха, че е застрашен животът на бизнесмена. Така информацията за емиграцията на кредитния милионер и бивш журналист трябваше да предизвика съчувствие сред народонаселението и съпричастност у властите. Случайно или не, в публичното пространство се появи името на държавата Сингапур, накъдето се отправя фамилията. Мнозина откровено се изненадаха, защото Иво, макар и бутафорно да звучи, е почетният консул на Канада у нас. Други предположиха, че дестинацията Сингапур е посочена за заблуда на противника. Трети пък намекнаха, че семейството просто е отпрашило за родния Разград.
Но да се придържаме към първоначалната версия - Сингапур. Известно е, че в азиатската държава с преуспяваща пазарна икономика парите са на особена почит. Ако си достатъчно богат и предприемчив, можеш да се заселиш там. Необходимо е обаче да притежаваш карта permanent resident /за постоянно пребиваване/. Този статут правителството предоставя на чуждестранни граждани, които биха вложили определени суми в страната. Има три възможности. Първата е в нов бизнес да се налеят 1 млн. сингапурски долара, което прави около 740 000 щатски долара. Право на пребиваване дава и инвестирането на 1,5 млн. сингапурски долара в разширяване на вече съществуващ бизнес. Третият вариант е чужденецът да вложи 2 млн. долара /1,5 млн. американски/, като 50% са в недвижима собственост. Тази възможност вероятно ще избере Прокопиев, коментират негови познати, защото все пак трябва да осигури прилично и удобно място за многолюдното си семейство.
Сингапурските власти обаче държат на още няколко условия. Например кандидатът да представи бизнес план, което едва ли ще затрудни находчивия българин. Задължително е притежаваните от кандидата компании през последните три години да са имали средногодишно по 10 млн. долара оборот. За доказателство властите ще поискат одитните доклади, а също и сведения за печалбата на фирмите. Документите се оформят между 3 и 6 месеца, а картата се предоставя след осъществяването на инвестицията. Има списък на допустимите за вложения сектори, сред които са алтернативна енергия, фармация, образование, биотехнологии, комуникации. И дори медии, което дава истински шансове на Прокопиев да се развихри, защото той по-добре от всеки друг знае как средствата за масово осведомяване могат да бъдат оползотворени за политически и всякакъв друг лобинг.
Бизнесмен от ново време
Иво Прокопиев парадираше, че е бизнесмен от нов тип, че поставя началото на ново поколение работодатели. Реално обаче целият му бизнес се крепи на безпардонно лобиране. Целта е винаги да намери начин да е близо до управляващите, независимо коя част от политическия спектър населяват. Неслучайно постът председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) e много важен за кредитния милионер. С всяко правителство Прокопиев подписва споразумение за сътрудничество и предлага услугите си.
За да е близо до властимащите, още като студент той започва да репортерства във в. "Пари" заедно с бъдещия си съдружник Филип Харманджиев. Оттогава датира и познанството му със застреляния банкер Емил Кюлев. Години след смъртта му Прокопиев ще разиграва на фондовата борса наследените авоари на вдовицата Весела Кюлева, коментират запознати.
Истинският бизнес на Иво Прокопиев стартира по време на правителството на Иван Костов. Тогава заедно с брат си Александър, бивш служител на ДС, чрез скандална и незаконна приватизация буквално отмъкват държавната фирма "Каолин". Чрез нагласена работническо-мениджърска приватизация Прокопиеви успяват да преборят белгийската компания "Сибелко", която дава 40 млн. щ.д. Чрез различни машинации Прокопиев и компания придобиват "Каолин" срещу 360 000 щ.д. Сделката е добре обмислена. Консултант е инвестиционният посредник "Булброкърс", една от твърде активните фирми на Прокопиев. Другата му компания "Алфа финанс", финансира РМД-то, а после придобива мажоритарния дял. Въпреки че Александър Прокопиев никога не е работил в предприятието и по закон не може да участва в РМД-то, сделката е осъществена. За тази му изява окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова образува предварително производство, цялата група е разследвана и пусната под гаранция.
По незнайни причини с помощта на Апостол Апостолов, който тогава е шеф на АП, "приватизаторите" успяват да се измъкнат от правосъдието. Самият Апостолов изпраща писмо до Върховна касационна прокуратура-София, в което пише, че "няма основание за разваляне на приватизационния договор".
По сходен начин е присвоена и най-голямата винарна в Югозападна България - "Дамяница". В нея заедно с Прокопиев участва колегата му от репортерските години Филип Харманджиев. Двамата доскоро бяха и съдружници в медийната група "Икономедия", създадена да осъществява бизнес и политически натиск чрез средствата за масова информация.
Монополистът "Каолин" печели от неизгодни за държавата договори
В момента единствената работеща фирма на Прокопиев е "Каолин", която е монополист в добива на варовик у нас и по тази причина успява да налага монополно високи цени. Тя доставя варовика за сероочистващите инсталации на "Марица-изток 2".
В "Марица-изток 2" Прокопиев пробива с помощта на Румен Овчаров. Както става ясно, псевдобизнесменът не страда от политически сантименти. А защо му помага лидерът на столичните социалисти, когато по онова време се смята, че Прокопиев е протеже на сините? Защото Овчаров има един Господ - парите, и се съобразява единствено с тях.
Интересен е фактът, че по време на конкурса тази година фирми предлагаха да доставят варовик на цена 17 лв. за тон, като, разбира се, бяха калкулирали нормална печалба. Това е с по 5 лв. по-ниско от цената на варовика, който фирмата на Иво Прокопиев продължава да доставя на централата. При обеми от около 3 милиона тона всеки сам може да си направи сметката през последните няколко години за какви суми става въпрос. По този повод "Класа" многократно търсеше за мнение Мая Христова в качеството й на заместник-министър на енергетиката и след това като шеф на Българския енергиен холдинг. Тя обаче упорито отказваше всякакъв контакт и коментар по въпроса.
Говори се, че подобен "изгоден" договор е подписала и ТЕЦ "Марица-изток 3", където мажоритарен собственик е "Енел". Може би затова държавната НЕК трябва да плаща на "Марица-изток 3" два пъти повече за единица произведена електроенергия от тази в "Марица-изток 2".
Над 600 млн. лв. са дълговете, които оставя след бягството си
Прокопиев обяви, че напуска страната, защото се страхува от убийство. Дори се говори, че е посочил конкретни имена на посланика на САЩ Джеймс Уорлик. Става дума основно за хора от кръгове, които не са се поддали на манипулациите и натиска на разградския бизнесмен. Сред посочените били варненската икономическа група ТИМ, бизнесменът Васил Божков, шефът на Корпоративна банка Цветан Василев, вдовицата на покойния банкер Емил Кюлев - Весела Кюлева. Всъщност сред споменатите Прокопиев успя да омае и да оплете в мрежите си единствено Кюлева. Това познанство й струваше милиони.
Истината е, че Прокопиеви бягат, защото оставят над 600 млн. дългове след себе си. Запознати твърдят, че 200 млн. лв. са задълженията към УниКредит Булбанк. Ако сме нормална държава, прокуратурата би попитала как така човек, който е член на Международния консултативен съвет на една банка, взима 200 млн. лв. от нея и не ги връща. Как ще погаси Иво тези борчове, сега е грижа на банковия мениджмънт.
Още към 100 млн. лв. са борчовете на задлъжнелия бизнесмен към "Сосиете Женерал", където успява да пробие благодарение на приятелските чувства на Мартин Заимов. 60-70 млн. лв. са дълговете му към Алфа банк. Между 150 и 200 млн. лв. се оценяват финансовите загуби, които Иво Прокопиев нанесе на вдовицата на Емил Кюлев - Весела, правейки се на голям играч на фондовия пазар.
Като дължи толкова пари, с какво точно е платил билетите на многолюдното си семейство до Сингапур? Откъде е извадил най-малко 1,5 млн. долара, за да получи статута permanent resident? А кой разреши на Прокопиев да премине границата, след като е потънал до гуша в задължения? Това трябва да каже прокуратурата.

следва



Кого точно консултира "Булброкърс"?
Инвестиционният посредник "Булброкърс" дръпва чрез приватизацията на БТК. Продажбата на телекома, станала с активното участие на брокерите от фирмата на Прокопиев, може да влезе в учебниците, и то в специална глава "Как се източваше държавата". Компанията е платена още с дивидента в годината, в която е купена.
Лидия Шулева, известна и като Мадам 20%, е близка роднина на Иван Ненков, изпълнителен директор в "Булброкерс", което е част от холдинга на Иво Прокопиев "Алфа финанс холдинг".
По времето, когато Шулева е вицепремиер в правителството на Сакскобургготски, урежда брокерите да консултират т. нар. пул "Мечта". Тогава на борсата са пуснати акции от най-добрите български компании - БТК, ДЗИ, "Български морски флот", "Булгартабак", "Прочуване и добив на нефт и газ". Шулева подава сигнал "от кухнята", че държавният дял, който остава от БТК /при продажбата/, ще бъде пуснат на борсата срещу компенсаторни записи. Тази вътрешна информация е предоставена на Иван Ненков и Иво Прокопиев и те изкупуват почти целия ресурс на компенсаторни записи по не повече от 20 ст. при номинал един лев. Вследствие на тази операция големите бизнесмени завземат почти целия държавен дял на БТК през борсата.
Искаме да припомним, че за издаване на подобна вътрешна информация във всяка една европейска държава, също и в САЩ се отива в затвора. Разбира се, нищо подобно не се случва с г-жа Шулева. Благодарение на нея Прокопиев дори става шеф на Надзорния съвет на НОИ, за да се опита да прокара идеите си за инвестиране на този огромен ресурс, припомнят запознати от финансовите среди. Съвсем друга тема е колко са милиардите, които днес пенсионните фондове държат извън страната ни и подкрепят чужди икономики.
Старата дружба като перспективна бизнес стратегия
Другият приближен на Иво - Бисер Боев, се говори, че е роднина на Кристалина Георгиева. Всички си спомнят, че когато Борисов сформираше правителството си, капиталци направиха и невъзможното, за да наложат Боев на поста икономически министър. Бъдещият премиер обаче осъзна, че прекалено зависимо става обвързването с кръга "Капитал", и не се огъна под натиска. Боев получи утешителна награда - пост в борда на "Информационно обслужване", където веднага се развихри по познатия сценарий и започна да гласи разпродажбата на имоти.
Тук е мястото да припомним, че когато държавата водеше преговори за продажба на ЕРП-тата, официалният консултант по сделката беше "Париба", но с ценната "помощ" на "Булброкърс". Сега на гърба на обикновения български гражданин тежат последиците от неизгодните сделки.
Независими експерти настояват да се направят проверки не само в ЕРП-тата, а и в ценообразуването на енергийните централи. Защо например държавната "Марица-изток 2" получава по 60 лв. за мегават произведена енергия, а в същото време на "Eй И Ес" и "Енел", които са собственици на ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, се плаща 2-2,5 пъти повече.
Много е интересен и въпросът, какви инвестиции в крайна сметка са направили в ЕРП -тата през последните 5 години. В момента има дори проблем в осигуряването на електроподаване за сериозни инвестиционни проекти.
Една от антикризисните мерки на кабинета е да продаде миноритарните дялове на ЕРП-тата. Но кой ще купи акции в дружества, в които дори държавата е безпомощна да защити собствеността си? Само мажоритарните собственици биха имали интерес и ако може това да стане през фондовата борса, разбира се. Затова ли толкова силен беше натискът на капиталци да я превземат?
Лобиране до дупка
В зората на правителството на Борисов Прокопиев се опита да бъде негов глашатай. Журналисти от вестниците му още в първите дни на този кабинет се намърдаха на пиарските позиции в министерства и ведомства. Съвсем логично, нали работодателят им трябва да има пряк достъп до рекламните бюджети. И не само до тях. Няма нищо по-сладко от това, да бръкнеш в кацата с европейски фондове. Прокопиев знае как става. Може сега да е в първите редици на онези, които анатемосват Ахмед Доган, но по времето на тройната коалиция той не пропусна да се облажи и от министрите на Сокола. Така например от 4 млн. лв. бюджет за реклама на земеделските евросубсидии 1 млн. лв. са отишли в просъществувалата има-няма година бутикова телевизия RE:TV. Парите били преведени с ходатайството на ексминистър Валери Цветанов.
Големият натиск продължава
Прокопиев може и да обяви, че напуска страната, но продължава да използва медиите си, в които все още има, макар и стопяващо се, участие, за да лобира или откровено да шантажира. Последната война, която той поде, е със собственика на Корпоративна банка, обвинявайки го, че управлява голяма част от парите на държавните фирми. Използвайки познанството си с американския посланик, Иво Прокопиев успя да го подлъже, че не е редно големите държавни фирми да работят с Корпоративна банка. Явно внушението е било толкова силно и умело, че Н. Пр. Джеймс Уорлик публично коментира казуса и дори изрази съмнения, че собствеността на банката не била прозрачна. Последва светкавичната реакция на БНБ. В официално съобщение беше подчертано, че няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици да не са ясни. Колкото до избора на държавните фирми, от БНБ обясниха, че "техните собственици в лицето на отделните министерства следва да са разписали ясни и прозрачни правила за избор на обслужващи банки".
Сигурни сме, че повече г-н Уорлик няма да се хване на подобни български интриги.
Извън този дебат остана темата колко са средствата на компаниите и колко са задълженията им по заеми към въпросната банка. Но тази война не е на Иво, водят я кръгове, на които той дължи пари и които му обещават, че и този път ще излезе сух, т.е. ще напусне безпроблемно страната, коментират финансисти.
В замяна Прокопиев продължава с манипулациите си. Последната е слухът, че като е продал дела си в "Икономедия", Харманджиев е отворил път на ТИМ. Това е откровена лъжа, смеят се добре информирани и обясняват, че слухът е пуснат, за да има премиерът респект към изданията и персонално към все още мажоритарния им собственик, който смята да ги управлява от десетки хиляди километри и през интернет. Надявайки се, че дестинацията е твърде далече, за да го настигнат българските правораздавателни власти.
Всъщност изборът на Сингапур не е случаен. България няма договор за екстрадиция с тази държава. Така Прокопиев може безпроблемно да си живее там, докато изхарчи парите, които взе, или докато му стигнат милионите, които припечели от политически и икономически шантаж.
Идва Видовден
Истинската развръзка тепърва предстои. Досега Прокопиев успяваше да се измъкне от тежката ситуация къде с подкупи, къде с откровена заплаха, казват запознати с битието на кредитния милионер. Голямата бомба обаче още не се е взривила, а именно - проверката, която тече в ДАНС и прокуратурата от месец май - за далаверите и жестокото ощетяване на държавата, за данъчните измами на "Каолин". Запознати твърдят, че този път държавата не може да остане безучастна към явната кражба и цялата сила на закона ще се стовари върху кредитния милионер!