Google+ Дневник на родолюбеца: Третият път - ІІ част

вторник, юни 11, 2013

Третият път - ІІ част

"Силите на светлината срещу слугите на сатаната"
продължение от главата  "Третият път"
Одобрителните възгласи на офицерите ме обнадеждиха. Зададох въпрос на бившия полицай: 
- И каква точно школа е завършил другарят Иван Костов в любимия СССР? На КГБ или на ГРУ?
- Ще му дойде времето и ще се разбере! - полицаят явно не желаеше да продължи темата.
- Сега му е времето - настоях аз. - Кога ако не сега, кои ако не ние! Полицаят обаче не желаеше да разясни нищо повече, и не отговори. Погледнах си часовника - наближаваше единадесет. Трябваше да тръгвам. Взех си довиждане с офицерите и излязох от кафенето. Запътих се към колата, шофьорът запали и ме отведе на следващата среща. А тя беше много интересна."
Замълчах многозначително. В секционната избирателна комисия цареше убийствена тишина. Осем души ме слушаха внимателно и очакваха продължението. Седесарите и десебарите се чудеха как да реагират, но и комунистките осмисляха чутото и се чудеха дали им харесва или не. Не можеха да ме определят ляв ли съм или десен. Бях решил да не казвам нищо  повече. 
Тъкмо влязоха двама избиратели. Единият се оказа Кръстю Лафазанов. Пристъпиха плахо и си дадоха личните карти да ги търсят по списъка. Бяхме разделили избирателния списък на две половини и две колежки от комисията едновременно търсеха избирателите с цел да спестим време. Но гласуването беше толкова вяло и избирателната активност толкова ниска, че нямаше смисъл. Освен това кабината за гласуване беше само една и упражнението беше безсмислено. Дори и с два списъка, пак се изчакваха пред нея. Кръстю Лафазанов мина пръв, излезе от кабинката и тръгна да гласува. Докторът - председател беше в другия край на стаята и аз го замествах на урната и при печатите. Сложих втория печат на бюлетината му. Урната беше прозрачна и покривахме процепа й с бял лист, за да контролираме избирателите да пускат само по една бюлетина. Сложих ръка върху листа, но не го дръпнах да освободя отвора. Актьорът ме изгледа учудено. Казах му: "Г-н Лафазанов, тук се гласува само, ако дадете автограф." Дадох му един празен лист. Той се усмихна широко и ме попита как се казвам. "Александър". Той написа на листа "На Сашо с усмивка." Отворих му урната, като махнах листа, той си пусна бюлетината, но в този момент още двама от комисията му поискаха автографи. Той ги уважи и тях и си тръгна засмян. Другия избирател го пропуснах без автограф. Стаята пак остана празна.
Едната комунистка ме попита:
- Какво стана на следващата среща?
- Не искам да Ви отегчавам колеги, едва ли Ви е интересно. А сигурно ще разочаровам много и моите "десни" приятели - Изгледах многозначително десебарката - реститутка и седесарката едно младо момиче, което разбираше от политика толкова, колкото аз от ядрена физика. Даже аз май много разбирам от ядрена физика. Точно тя обаче настоя: 
- Не, нека да чуем историята Ви, не, че Ви вярвам, но е интересно. Ще я разкажа на мама и татко, те са стари активисти.
- Активисти на кое - на костовисткото се-де-се, на предкостовисткото такова, или на сегашното? И защо не са в ДСБ при колежката? - кимнах към реститутката.
Тя се обърка, но десебарката я подкрепи: 
- Продължете, аз се виждам често с Иван Костов и ще го питам за всичко това, което разказахте.
 Докторът се подсмихваше в ъгъла. И той поназнайваше това - онова и предусещаше какво ще кажа.
- Добре, колеги, сами си го изпросихте. Ще Ви разкажа всичко, но ще съжалявате и левите и десните, едновременно. Което е и моята цел, да си призная. Да познаете истината, и истината да Ви направи свободни. Май само докторът ме разбра какво им казвам. Другите не разбираха от християнство, и не бяха чели Библията разбира се.
- А Вие какъв сте точно? - осмели се да зададе въпрос десебарката.
- Крайнодесен националист естествено! От нас надясно е само стената, както се казва. Почитаемият наш председател - докторът с неговата "Атака" е пионерче пред мен. Докторът се усмихваше разбиращо. 
- Аз не искам нито Вашата Америка, нито Вашата Русия да определят съдбата на Родината ни. Не им се кланям и гледам само интересите на България. "България юбер алес! Юбер алес ин дер велт!" - както се казва на чист български.  И много компрадорски настроени типове бих вкарал в затвора, когато най-после дойдем на власт. 
- Какво е компрадорски? попита седесарското момиче. 
- Питай мама и татко, учили са го в училище, както и аз. Тя се нацупи, но реши да не се разкрива повече като естествена блондинка.
Продължих прекъснатия разказ. 
- Та, колеги излязох от кафенето, качих се в колата и казах на шофьора да ме кара в ресторанта на ВМРО на "Гладстон", където ни е централата. Защото имахме и втори такъв в квартал "Тракия". Но срещата ми беше в централния. Паркирахме в страничната уличка, слязох и влязох в ресторанта. Имах си запазена маса на закътания ъгъл на заведението. Там можехме да се срещаме с разни хора далече от очите на лаиците. Там имаше и втори вход, който водеше в един коридор към вратата на централата на организацията.
Десебарската ме прекъсна: - Значи Вие сте били богата партия? Два ресторанта. Откъде? 
Обясних: - Сградата на централата ни е триетажна и ни е завещана от баба Ангела Хаджигеоргиева. Тя е бежанка от Егейска Македония и има много нещастна съдба. Гърците са избили цялата й рода - мъж и синове. Тя бяга в България и преди да умре  завещава къщата си  на ВМРО. На "Гладстон" в Пловдив и съседните улички е първата махала на македонски бежанци в Пловдив. По диагонал на 60 метра на улица "Йосиф Шнитер" беше къщата на дядо ми, в която е роден и баща ми. Сега това е центърът на Пловдив, но тогава е било краен квартал, опиращ в градините и нивите. Та ВМРО си я реституира тази къща. Даваме магазинът в партера под наем, а двора  за ресторант. И печелим чисти пари за политиката, за разлика от някои други корумпирани партии, окрали българския народ. Комунистките и "десните" замълчаха гузно, защото усетиха намека.
- А вторият ресторант е под наем - един общински клуб, който взехме напълно законно.
Тъй като не срещнах повече възражения и въпроси продължих.
- Та седнах на закътаната маса, дойде човекът, и си поръчахме бира и войводско мезе. Там го правят невероятно - един голям тиган със всякакви мръвки на скара. Не можем да го изядем, дори и с по три бири. Събеседникът ми беше седесар, но за разлика от Костов - антикомунист и десен и работеше за нас. - С крайчеца на окото си, наблюдавах намръщените физиономии на колежките и доволен от реакцията им продължих.
- Та му казвам г-н ........ една патриотична задача. Помниш ли изборите за Велико Народно Събрание през 1990 г.? А той:
- Че кой пловдивчанин не ги помни - бихме комунягите, като взехме всички мажоритарни депутати и повечето от пропорционалните.
- Да бе, и Вие в Кичука избрахте Иван Костов, с което дадохте старт на кариерата му.  И сега е премиер. Доволен ли си от това?
- Е, недей с лошо бе майна! Ти в Каршияка пък избра за депутат Лазар Дългърски. И то на балотаж, пуснал си две бюлетини за него, на 10 юни и на 17 пак, нали? - удари ме по болното място.
- Добре, де - казах примирително - да не си вадим кирливите ризи, бяхме млади и глупави, излъгахме се.
- Имаше една  такава приказка навремето: "Аз съм мома англичанка, излъгах се малка".
Отпих нервно от бирата. Ние десните винаги се самопроблематизираме и ближем раните си нанесени ни от "своите" след всеки поредни избори.
- Добре, стига вече глупости, да минем по същество - взех нещата в свои ръце -  Имаме "оперативна" информация, че другарят Иван Костов е бил избран незаконно за депутат през 1990 г. В нарушение на закона и подлежи на между три и пет години по НК ефективно. Всъщност и той, и фалшификаторите на документите за депутатството му. А те са били видни фигури в координационния съвет на СДС - Пловдив. И сега са срещу нас на изборите.
- Да, ама има давност - вероятно пет години, а сега е 1999 г. - каза той.
- Не съм сигурен, ще го проверим. Но дори и да не подлежи на наказателно преследване, представяш ли си моралния удар, като го изкараме в пресата? И ще ги дам в прокуратурата, пък нека те да прекратят преписката по давност. Нали се сещаш какво им се пише на корумпираните и политически зависими пловдивски прокурори? Ще има да ги плюем за политическо слагачество! Не че не го правят наистина, но в този случай, макар и прави, ще го отнесат. Освен ако за тези престъпления няма десетгодишна давност, а сега е 1999 и още няма да е изтекла. И тогава ще им гледаме сеира на корумпетата и фелационерите от пловдивската  прокуратура. Знаеш ли на мен колко преписки против Гърневски, Чомаков, Вилхелм Краус и Иван Костов ми бавят и протакат в момента?
- Знам, и то точно "твоят" "вемероист" - главния прокурор Иван Татарчев те сложи на пързалката с Вилхелм Краус.
Намръщих се  и пак надигнах бирата. Отпих поне половината. Лошо е да говориш с интелигентни и информирани хора. Наистина бях дал сигнал в главна прокуратура при Иван Татарчев, като кмет на район "Южен", за незаконната приватизация на автогара "Родопи" от министъра на транспорта на Иван Костов - Вилхелм Краус.  Беше я продал тоя мръсник министъра и бивш заместник-кмет на Софиянски, на най-върлите комуняги в  Пловдив. Дали срещу подкуп, дали такава им беше политиката на "антикомунистите" от Костовото правителство, но фактът беше в думата "незаконно". И даже бях завел дело  срещу "приватизацията", което впоследствие спечелихме, но това е друга тема. Но го дадох с документи и за престъпление по служба. Но Иван Татарчев прати икономическа полиция да разследва мен, защо съм подал такъв сигнал. И писах обяснения... А полицаите ми казваха в прав текст: "Г-н Долев, нали знаете, че срещу ръжен не се рита?" Отхвърлих лошите спомени. Върнах се мислено на масата на която седяхме и махнах на красивата сервитьорка да донесе още две бири. "Каменица" разбира се. Събеседникът ми  видя промяната в настроението ми и каза вече ведро:
- Добре, де ще видим тепърва, какво искаш от мене? 
- Отивай и ми извади декларацията за съгласие на лицето Иван Йорданов Костов да бъде кандидат депутат от името на СДС за изборите за ВНС през 1990 г. Със "саморъчният" му подпис върху нея.  И гледай да е оригиналната. 
- Разбирам накъде биеш, но не той ще го отнесе, ако е вярно това, което си мислиш, а другите, които...
- Недей мисли! - прекъснах го - Партията мисли вместо теб! Ти изпълнявай!
Изгледах изпод вежди комунистките, фразата им беше до болка позната. На десебарката също. В секцията цареше пълно мълчание. Осемте колеги попиваха жадно думите ми и напрегнато очакваха продължението.
Спрях садистично разказа си и взех пластмасовата чашка с кафе. Отпих бавно и с наслада.
- Да, колеги и в СДС - Пловдив имаше останали, макар и малко хубави хора - антикомунисти и патриоти, с които работехме добре. Вярно много малко, останалите бяха корумпирани, комунисти, и ченгета, и приспособленци, или просто глупаци. Но какво да правим! СДС беше създадено от Луканов и службите както всички отлично знаете....Изгледах комунистките и десебарката изпитателно...