Google+ Дневник на родолюбеца: По въпроса за гледачките и предсказателките

вторник, април 02, 2013

По въпроса за гледачките и предсказателките



Борисов, Тотев и Долев
Беше адски горещ юлски вторник. „Вторник ден за дела” казваше навремето един приятел, когото после назначих за шеф при мен в район „Южен”, когато бях избран там за кмет на района през 1995 г. и след няколко месеца го уволних за корупция. Оттогава вече не сме приятели, но запомних думите му. Много време мина оттогава, вече бях бивш кмет на района, после станах бивш общински съветник, бивш пловдивчанин живеещ в София, бивш администратор, бивш консултант в частни фирми. Изобщо като се запознавах с някого се представях винаги с „бивш” на шега. Като ме питаха какъв съм сега, отговарях „Сега съм бъдещ бивш заместник-кмет на община Пловдив”.

Но да се върнем на горещия юлски вторник. Бях се постарал да освободя времето от 12 до 14 часа като го разтоваря от всякакви срещи, комисии и оперативки, които иначе изяждаха цялото ми работно време от 8 до 17.15. След това започваха разни представителни мероприятия и често се връщах вкъщи към десет вечерта. Обикновено  кметът ми бъркаше програмата, като или ме викаше на спешни срещи, или ми възлагаше спешни задачи за „вчера”, или ме пращаше на важни мероприятия, на които той не искаше или не можеше да отиде. Този път обаче той замина сутринта за София и „Слава Богу!” не ме остави да го замествам, защото се връщаше същия ден вечерта. А иначе често ми се случваше вечер късно или сутрин рано да ми звънне и да ми каже „Отивам в отпуска или командировка от утре си в моя кабинет.”  Аз бях единственият от петимата заместник-кметове  на Община Пловдив, който нямаше кабинет в централната сграда на общината на пл. „Стефан Стамболов” № 1. Моят беше в бившия партиен дом на ОК на БКП – грозна остъклена сграда тип небостъргач на централния площад до хотел "Тримонциум". Традицията установена от времето на кмета Чомаков беше в тази сграда да е заместник-кмета отговарящ за строителството, архитектурата, общинските имоти, инфраструктурата, по-късно чистотата и озеленяването. Първи там се беше нанесъл по негово време д-р Недялко Генчев. След тригодишното си заместник-кметствуване си построи четириетажен хотел „Юлия” в Слънчев бряг. След това се скараха с Чомаков, нещо не можаха да разделят и кметът го уволни. А заместник-кметът на София Цветан Цветанов с няколкомесечните си заплати си купи  осем апартамента освен вилата. Д-р Генчев може записки да си води от него. След това имаше друг, после трети заместник-кмет и четвърти поред в небостъргача дойдох аз. При д-р Генчев в кабинета имаше едни тръбни сини мебели. Когато дойдох аз, те вече бяха в коридора, за да сядат посетителите. В кабинета се мъдреха тъмнокафяви кожени дивани и фотьойли. Около шестотин метра деляха местообитанието ми на десетия етаж на небостъргача, на който казвах „кулата” от централната сграда на  общината.  Беше неприятно да се спускаш отгоре с асансьора, който чакаш десет – петнадесет минути, да прекосиш напечените от слънцето площад и отсечка от главната, за да влезеш в тихата, прохладна и красива централна сграда  с кулата на покрива. После се катериш до втория етаж по изтърканите от хиляди посетители каменни стълби, за да влезеш в кабинета на кмета. Когато ме оставяше да го замествам, трябваше да съм там и да управлявам не само моя ресор в бившия партиен дом, но и цялата администрация разпръсната в 17 сгради и шест районни администрации с общо 646 служители в над тридесет дирекции и други звена. Тогава моите служители в партийния дом много се радваха, някои и се разпускаха, тръгваха си по-рано от работа или излизаха в работно време по лични дела без да ме питат.  Дали работеха беше още по-интересно. И това при свиреп шеф като мен, от когото иначе трепереха. Тези които ме познаваха бегло избягваха да пътуват в асансьора с мен, или като ме видеха по коридорите на някой от десетте етажа се пъхваха в най-близката стая, дори да не е тяхната. Ако нямаше път за отстъпление плахо ми казваха „Здравейте” и се надяваха бързо да се разминем. Аз обаче се спирах и подхвърлях някоя шега зад която прозираше нездрав интерес към текущите им занимания.  А когато имах повече време влизах в кабинетите им и ги разпитвах надълго и нашироко за сегашната им работа и изпълнението на поставените от мен задачи. Не съм чак толкова лош  човек, но чиновниците в администрацията трябва да се държат изкъсо иначе ти се качват на главата. Казвам го като бивш чиновник, тръгнал от главен специалист и стигнал до зам.-кмет, през всички стъпала на административната стълбица. Тези пък, които ме познаваха повече и от по-дълго време казваха, че съм „добър човек”. Къде беше истината си знам аз… Може би затова толкова харесвам филма „Ван Хелсинг”.  Кейт Бекинсейл го пита: „Едни казват за Вас, че сте светец, а други, че сте убиец. Кое е вярното?”. А той мисли и отвръща: „И двете предполагам!”. Пак се отплеснах, да се върнем на горещия вторник.

Та този ден си бях само заместник-кмет и в гадната пловдивска юлска жега бързах да се скрия в прохладните помещения на ресторанта „Хемингуей” – на сто метра от централната община. Влязох и попитах къде е масата на Божана Апостолова - известна пловдивска поетеса, по-позната като собственик на издателство "Жанет 45". Келнерът ме поведе през лабиринт от тъмни помещения и ме настани на личната й маса. Видната пловдивска издателка беше точна и дойде след две минути, нали тя ме  покани и беше домакиня. Не помня какъв й беше поводът да черпи, но откарахме два часа на ядене и бира. С нея редовно спорим. Тя е много цапната в устата и не цепи басма никому, дори и на мен. Най-обича да плюе политиците,  а аз й го връщам  по посока на „бизнесмените”, към които се числи и тя. Коментирахме и скандала с Давид Черни  Шварц, в който заехме диаметрално противоположни позиции. Даже й подарих разпечатка на електронното си писание по този повод с посвещение и автограф и тя го прие с интерес.
Накрая естествено опряхме до текущата политика – беше 2011 година и през октомври имаше местни и президентски избори. Тъкмо й казвах: „Това ще го правим през втория мандат” и тя ме прекъсна: „Втори мандат няма да имате!”.  „Ооо, така ли и защо?” – поинтересувах се искрено. От политиката и администрацията придобих навика дълго, търпеливо и внимателно да изслушвам хората. От това винаги има полза. Тя сподели, че има една лична гледачка при която ходи и винаги й познавала. Даже се съветвала с нея за бизнес дела. Та тя и казала. Тъй като съм по образование историк и философ съм свикнал да проверявам информацията документално. Затова настоях да ми предаде точните й думи. Божана я цитира надявам се точно: „Славчо Атанасов хората много го обичат и всички ще гласуват за него. Той ще спечели изборите, но Тотев ще ги фалшифицира  и ще бъде кмет!”.

Аз се разсмях. Как ли не, най-краткият виц в Пловдив беше: „Иван Тотев – кмет!!?”. Ние правехме социологически проучвания с две водещи агенции в България и те показваха убийствена разлика. Кметът Славчо Атанасов щеше да спечели на втори тур с голям резултат пред Тотев. Самият Тотев не го харесваха съпартийците му, нито премиера Борисов и като кандидат кмет щеше да има по-слаби резултати от партията си  ГЕРБ. Той ни беше най-удобният противник. Даже като ходех на предавания в Пловдивската обществена телевизия при журналиста  Митко Русков, който макар и стар приятел все ми задаваше гадни въпроси,  казвах в ефир, че предпочитам Иван Тотев да е кандидат кмет на ГЕРБ, защото е съвсем неизбираем и за нас е най-удобният противник. Дори веднъж замествах Славчо и в кметския му кабинет бях извикал тогавашния районен кмет на „Западен”  Здравко Димитров (сега областен управител) по някакъв въпрос. Той упорито се бореше в ГЕРБ да бъде издигнат за техен кандидат-кмет. Кандидатурата му се поддържаше от Бойко Борисов, спортист – спортиста поддържа, (да не кажа нещо друго). Това я правеше обречена, защото Иван Тотев беше кандидатурата на Цветан Цветанов. Не се учудвайте, Бойко винаги е бил по-слабата фигура и марионетка на Цецко физкултурника, който реално управляваше партията, а чрез службите и държавата. И досега също. (По въпроса за войната между Борисов и Цветанов по-нататък.) Та, на Здравко в прав текст му казах следното: „Здравко ти си опасен конкурент. Журналистите те харесват, стоиш добре на телевизията, хората те уважават. Работиш добре като районен кмет, силно избираем си. Затова ще работим против тебе с помощта на всички наши подводници в ГЕРБ. Ние искаме срещу нас на изборите да излезе Иван Тотев за да го отвеем още на първи тур.” Здравко в началото се радваше на думите ми, а в края им пребледня. Чудеше се какво говоря, бъзикам ли го, пробвам ли го, не беше свикнал на такава брутална откровеност в политиката. Казах му: „Същото го казвам няколко пъти, но по - деликатно в разни телевизии и по вестниците”. Дори един път при Митко Русков в ПОТВ се изгаврих и казах: „Ще взема да махна Иван Тотев от поста му и ще поставя за областен Здравко Димитров! Той е консенсусен, с него ще работим по-лесно.” (По-късно той наистина стана областен, но не по начина който предвиждах. Идеята беше след като Иван Тотев загуби изборите на балотаж и Славчо пак стане кмет, Бойко да вземе главата на Цветанов за неудачната му кандидатура, да разжалва Иван Тотев и да го изгони не само от областната управа, но и от изпълнителната комисия на  партията. Да сложи Здравко като областен управител. С него щяхме да работим къде, къде по-добре.) Като казах това в пряк ефир Русков пребледня: „Г-н Долев, Вие току-що отрязахте главата на Здравко Димитров! Сега в ГЕРБ ще го обявят за предател!”. Отговорих му „Е, и! В политиката няма сантименталности! А в ГЕРБ да си се оправят!” Русков явно симпатизираше на Димитров и искаше да го види кандидат – кмет, а това беше моят кошмар. Тогава балотажът щеше да е страшен и непредсказуем. Друго си беше удобният Тотев…

Смеех се на думите на Божана от сърце. Като човек от управлението, който ходи пеша по пловдивските улици и си общува нормално с обикновените пловдивчани по магазините, пазарите и барчетата знаех настроенията. Ние щяхме да имаме втори мандат въпреки тоталната война, която държавата беше обявила на Община Пловдив. Показваха го и социологическите изследвания и настроенията в конкурентните партии. Казваха го и журналистите наблюдавали политическите процеси в Пловдив вече 22 години. Да, Славчо Атанасов щеше да повтори мандата си. Божана се ядоса на веселието ми и повтори назидателно: „Славчо Атанасов хората много го обичат и всички ще гласуват за него. Той ще спечели изборите, но Тотев ще ги фалшифицира  и ще бъде кмет!”.

Продължих да се смея и не смеех да отпия от бирата да не се задавя…

Само три месеца по-късно, през октомври вече не ми беше смешно…  Нито на пловдивчани, нито на българите. И в Европейската комисия не им беше до смях.... 
На 17-ти септември Славчо Атанасов със заповед ме остави да го замествам като ИД (изпълняващ длъжността) кмет и излезе в служебна отпуска за да се кандидатира в изборите за втори мандат. (По-късно и Общинският съвет ме преизбра с 31 гласа от 51 за ИД кмет както е по закона). Казах му на раздяла пред журналистите: „От теб господин Кмете, приемам кметския кабинет и на тебе ще го върна!” Наложи ми се да управлявам Пловдив в най-лошото време. Предстояха масовите протести срещу Кирил Рашков заради убийствата в Катуница и фалшификациите на изборите. Тогава не знаех какво ме очаква … Нито пловдивчани знаеха какво им се пише…



Откъси от книгата „Силите на светлината срещу слугите на сатаната”