Google+ Дневник на родолюбеца: Котките на късмета

неделя, август 23, 2009

Котките на късмета

Подаряваме котките на късмета. Един приятел миналата година търсеше котарак, защото стария му беше изчезнал. Искаше да е мъжки и черно-бял като куче хъски. Имахме две такива от предходното котило - мъжко и женско. Мъжкото го подарихме преди да разбера, че той търси такова. Предложих му да вземе женското, но той отказа. След два месеца пак ме пита дали съм го подарил вече. Не го бяхме подарили още, въпреки, че беше обявено в няколко сайта за котки в Интернет, просто то последното от шестте котета явно нямаше късмет. Приятелят ми се зарадва и го поиска. Дадохме му го с голяма радост, че и то си намери добри стопани. Те с жена му го гледаха като писано яйце.
И изведнъж ми звъни по телефона и ми казва, че котето им спасило живота. През зимата се отоплявали с камина в хола, а спели в съседната спалня. Една нощ котето го дърпало и драло по главата в някакъв бяс. Той първо го изгонил на два пъти и се опитал да заспи отново. На третия път вече котката го нападнала като див звяр и той станал, за да я изгони в хола, като се чудел какво я прихваща. Тъкмо отворил вратата на хола и оттам нахлул отровен облак. Оказало се, че за пръв път от 17 години, откакто се отоплява с камината се случило, че жаравата запалила дървата поставени отдолу под плота на камерата в сушилната. При това понеже били мокри, не се запалили пряко, а почнала да тлеят и пушат като изпускат въглероден окис. Още малко и с жена му щели да се пренесат в отвъдното. Той успял да отвори всички врати и прозорци и да проветри навреме преди да се задуши. Жена му с мъка се събудила.
Оттогава можете да си представите, как котката е на пиедестал и те я считат за бог.
Та такива истории с нашите котки.
Posted by Picasa