Google+ Дневник на родолюбеца: На стража на Родината

неделя, януари 04, 2009

На стража на Родината

На северната граница на България тече тихия бял Дунав. На времето Северна Добруджа беше българска и територията ни стигаше до град Тулча на север и до делтата на реката, вливаща водите й в Черно море. Кюстенджа беше чистейши български пристанищен град на Черно море. Ж.п. линията Кюстенджа - Черна вода е построена през 1860 г. и свързваше черноморието с Дунава - общо 60 километра. Това е първата ж.п.линия построена на наша земя от британска компания. Сега в учебниците по история пише, че първата ни ж.п. линия била Русе - Варна построена през 1866 г. Но това е от австрийците и то 6 години по-късно. После през 1878 г. руснаците дават на румънците нашата Северна Добруджа защото им вземат Бесарабия, през която Румъния има излаз на Черно море. Макар, че Румъния участва с войски в така наречената руско-турска освободителна война през 1877-1878 г. тя е с отрязана от "съюзника Русия" територия. Румънците се противят на тази териториална размяна. Румънския крал и парламент излизат с остри протестни декларации против тези териториални "промени" и дори се извиняват на българския народ в тях. Впоследствие обаче през 1912-1913 г. през първата и втората балканска войни румънските апетити нарастват и ни отнемат първо Силистра, а после и южна Добруджа. Чак през 1940 г. мъдрата дипломация на Цар Борис ІІІ ни връща с германска помощ Южна Добруджа, за сметка на което има и размяна на населението. От Северна Добруджа в България са преселени последните 66 000 българи.
Така Северната Добруджа е обезбългарена и Кюстенджа вече е
Констанца. Но Черна вода и Тулча си ги има до ден днешен и ни припомнят българското име. Та такива ми ти размисли на фона на тихия бял Дунав.