Google+ Дневник на родолюбеца: Д О К Л А Д от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

сряда, юли 16, 2008

Д О К Л А Д от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

До
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
г-н ФИЛИП ДИМИТРОВ

Д О К Л А Д
от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

Известно е, че със заповед № Р-56 от 21 март 1991 г. на бившият председател на Министерския сьвет г-н Димитър Попов беше създадена правителствена комисия под мое ръководство, на която беше възложено да извърши няколко проверки, а именно:
- на издадени разрешения за износ на месо, живи животни, птиче месо и млечни произведения за периода 22 ноември 1990 г. до 31 март 1991 г., т.е. за времето на наложения мораториум от Великото народно събрание; на извършени задгранични инвестиции и най-вече под формата на задгранични дружества с българско участие;
- на дейността на някои външнотърговски и стопански фирми.
В процеса на работа обхватът на проверките логично се разшири, поради постоянно получаваните при нас сигнали за груби финансови и други нарушения от български фирми и банки.
В състава на комисията бяха включени отговорни служители от Министерствата на финансите, индустрията и търговията, на вътрешните работи, на бившето Министерство на външноикономическите връзки и на Главно управление "Митници". За междинните резултати от работата на комисията беше изготвена информация, но поради предстоящите парламентарни избори представянето й за разглеждане в заседание на правителството не
беше целесъобразно.
Независимо от това, част от констатациите станаха основа за редица публикации в пресата, като извадки от т.н. "бяла книга", непосредствено преди изборите.
Няма да се спирам подробно на изпълнението на първата задача от правителствената комисия, тъй като не бяха констатирани сериозни нарушения на износния режим по време на наложения мораториум.
Все пак се налага да се отбележи обстоятелството, че в бившето Министерство на външноикономическите връзки са се получили множество устни и писмени сигнали, че след преустановяване издаването на разрешения за износ и преминаването от 1 май 1991 г. за преобладаващата част от износните стоки само чрез попълване на митнически декларации, фирмите /основно частни, колективни и др. без държавно участие/ са започнали масово да реализират експортни сделки по цени, много по-ниски от международните. Този процес продължава и се задълбочава и понастоящем, като особено благоприятно условие за това е сравнително високият курс на долара спрямо българския лев, позволяващо на фирмите - износители, не само да си възстановяват от получените валутни приходи вътрешните разходи, но да реализират значителни печалби в лева.
Друга негативна последица от продажбата на наша експортна продукция на дъмпингови цени е появата и на нелоялна конкуренция между нашите фирми, водеща и до безконтролно изтичане на национален доход зад граница.
" С оглед пресичане или поне ограничаване на този процес се налага да се предприемат незабавни мерки за осъществяване на ефективен ценови контрол на износните стоки. В тази връзка целесъобразно би било Министерството на индустрията и търговията, съвместно с Главното управление "Митници", примерно на всеки три месеца да определят най-ниските експортни цени, под нивото на които фирмите да не сключват договори за продажби. По този начин ще се създадат условия в голяма степен да се възстанови превантивният контрол, който практически беше премахнат с отпадане на
разрешителния режим. От друга страна ще се сведе до минимум възможността на износителите да експортират наши стоки далеч под нивото на постигнати с огромен труд и години цени на международните пазари, т.е. да осъществяват дъмпингови операции, ще се повиши и значително ролята на митниците, които наред с регистрационната си функция на вносно-износните операции, упражнявана чрез митническите декларации при предоставянето им от фирмите, ще извършва и текущ контрол, като не допуска износ на тези български стоки, чийто цени не са в рамките на установените пределно най-ниски такива за дадения период.
На първо време такива, ако условно бъдат наречени базисни износни цени, следва незабавно да бъдат въведени за особено важна износна продукция, като селскостопанска, произведения на леката и хранителната промишленост, за торове, нефтопродукти, метали и т.н.
Независимо, че Министерството на външноикономическите връзки вече е закрито, в архивата на неговото ценово управление има достатъчно набрана информация, която може да бъде използвана като изходна база при определяне на най-ниските възможни цени за отделни стоки, страни и пазари. По-нататък ще може и трябва те да бъдат актуализирани ежемесечно на основание информации от търговско-икономическите съветници за средните цени на интересуващите ни стоки на съответните пазари.
Изпълнението на втората и третата задача на комисията, т.е. проверка на задграничното инвестиране и дейността на някои външнотърговски и стопански организации се осъществяваше и продължава да се осъществява едновременно.
Веднага трябва да подчертая обстоятелството, че опасението, че това Ще бъде една дълга и изключително трудна работа и че предварително заложените срокове за изпълнението им са твърде кратки и нереални, напълно се потвърдиха.
Обективните причини засега се свеждат както до сложността на материята, свързана с дейността на задграничните дружества с българско участие, която изисква висококвалифицирана професионална обработка на получените материали, така и на резултатите от предстоящите финансови ревизии на значителен брой задгранични дружества.
Едва след получаване на резултатите от ревизиите може да започне същинската работа за получаване на пълна и реална картина за действителното състояние и резултатите от дейността на задграничните дружества и да се даде приблизително отговор на въпроса общо колко валутни средства са инвестирани зад граница разните български организации под формата на ДЯЛОВ капитал, на заеми за оборотни средства, за строителство на материално-технически бази и други. По-нататък ще се направи самостоятелна оценка за резултатите от дейността на всяко отделно задгранично дружество /печалби или загуби, начини за разпределение на печалбите или поемане на загубите/ и в крайна сметка ще бъде дадено заключение за ефективността от неговата досегашна работа. На тази база Министерският съвет ще препоръча на българските участници да вземат мерки за укрепване или за ликвидиране на участието им в губещи и без всяка по-нататъшна перспектива задгранични дружества.
Заслужава да се отбележи незаинтересуваността и съпротивата на някои генерални директори по представяне на исканата от нас информация за дейността на задграничните им дружества. Въпреки определения окончателен срок 15 април м.г. и многобройните телефонни разговори и напомняния на нашето писмо не отговориха СО "Микропроцесорни системи" - Правец, ЛФ "Булгаргеомин", ДФ "Електронинвест", СО "Металолеене", СП " "Водоканалпроект", "Коопинженеринг", "Булгаркооп", ВТО "Хемус" и редица други. Или от близо 136 външнотърговски и други стопански организации отговор не сме получили от Д2 от тях. Имаме информация, че по-голяма част от последните са регистрирали дружества основно в бившия СССР /засега 51 дружества/, но това пречи за установяване на общия размер на инвестираните средства в чужбина, още повече, че бъдещите ни разплащания със ОНД се очертават да бъдат в конвертируема валута.
По последни данни различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 348 задгранични дружества. В тази цифра не са включени едноличните фирми на български физически лица, за чийто брой и собственици притежаваме твърде оскъдна информация. Освен това нямаме никаква сигурност, че това е общият и окончателен брой на всички задгранични дружества с държавно участие, особено след премахване на разрешителния режим, а по-късно и с направените през декември 1990 г. от Великото народно събрание промени в Указ № 56, с които бе отменена и задължителната регистрация на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки. Тук е мястото отново дебело да се отбележи необяснимото и във вреда на националните икономически интереси решение за премахване на разрешителния режим по отношение на задграничното инвестиране, което бе извършено с приемането НА Указ № 56 на Държавния съвет. Въведеният с Постановление № 15 на Министерския съвет от 18 февруари 1991 г. частичен разрешителен режим, който изисква при превод на капитали от Българската народна Банка предварително съгласуване на целесъобразността му с Министерството на финансите и закритото вече Министерство на външноикономическите
връзки, едва ли ще има някакъв траен ефект. Или с една банкова операция на практика се приключва държавният контрол върху тази изключително важна за нашата икономика област, като лабилността на нормативното законодателство по отношение на задграничните инвестиции отново остава.
Докато с Указ № 56 от 1989 г. се ликвидира напълно и превантивният контрол, който беше сигурна бариера срещу опити за неефективно задгранично инвестиране, то с извършените в края на 1990 г. промени в него бе премахнат и регистрационният режим. Това обстоятелство отвори допълнителен вакуум в нормативното законодателство.
Ако сега направим равносметка на периода от 1 януари 1989 г. досега се налага категоричният извод, че съзнателно или не в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук -на национален доход зад граница. По този причина засега без отговор остават въпроси, които нашата общественост с право задава - кой и как пере "мръсни пари", за бързото нарастване на валутния дълг,за рязкото намаляване на валутните резерви на страната по време на управлението на двете правителства на г-н Луканов и т.н.
Независимо от действието на Постановление № 15 на Министерския съвет от 8 февруари 1991 г. и влизането в сила
на Търговския закон, съществува отново реална опасност правителството да загуби напълно контрола върху средствата и имуществото на българските задгранични дружества. Тревогата нараства още повече и от факта, че в момента липсва организация за наблюдение на движението на техните капитали. От друга страна, от 1989 г. отпадна и задължението на директорите на дружества да изпращат копие от ежегодните баланси и отчетните си доклади на бившето Министерство на външноикономическите връзки и Министерството на финансите. Преустановена бе и практиката на т.нар. балансови комисии, провеждани ежегодно, да бъдат канени и представители на посочените по-горе министерства и на Българската външнотърговска банка. А на тях се разглеждаше цялостната стопанска и финансова дейност на задграничните дружества за предходната отчетна година, анализираха се допуснатите слабости и се набелязваха мерки за тяхното преодоляване.
Освен ликвидирането на посочените организационни форми на превантивен държавен контрол при създаването /задължително изискване за представяне на технико-икономическа аргументация за доказване целесъобразността и икономическата изгода от създаване на задгранично дружество и спазване на други необходими условия за даване разрешение за регистрацията му в чужбина/ и на текущия контрол /задължение за представяне на ежегодните отчети и баланси и балансовите комисии/, в своята дейност директорите на фирмите майки у нас получиха и пълна икономическа свобода по силата на следните обстоятелства:
Съгласно постановките на Указ № 56 държавните и частни Фирми в страната са поставени при еднакви условия и режим. В този смисъл държавните фирми, независимо че оперират с държавни средства, при тяхното разходване се съобразяват единствено с решенията на стопанските или управителните си съвети. Или още поточно - в много случаи генералните директори използват и се разпореждат с повереното им имущество и валутни средства по свое лично усмотрение и интерес.
Оттук не са изключени действия за безпроблемно прехвърляне на валутни средства в задгранични дружества и за откриване на нови такива в трети страни, без тези суми да бъдат отразявани като задгранични инвестиции в баланса на съответната държавна фирма. Освен това не би било изненада умишленото задържане и непревеждане з страната на печалби, реализирани от задгранични дружества, тяхната акумулация и натрупване в дружествата с,цел при последваща приватизация на държавните фирми да се върнат в страната на разположение на вече частната фирма, в която солиден дял вероятно ще има бившият генерален директор.
От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участвуват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие /с частни капитали от страната или чужбина/. При това положение ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми •л няма да останат никакви следи, каква част от капиталите им са били държавна собственост.
В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества.
Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО "Изотимпекс", свързани с постепенно изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитет и солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печеливши досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които "Изотимпекс" притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в ООД-во "Инсист", от което са "нароени" вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо ръководените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геокоми, "Агрокомерс", "Инко", "Пимекс", "Булгарлизинг", "Тератон" и др. Това обстоятелство налага контролните органи на Министерството на финансите ла извършат спешна проверка за установяване истинността на получените сигнали за неправомерни действия, свързани с нанасяне на материални и морални щети на държавните интереси. Почти сигурно е, че в бъдеще можем да очакваме списъкът с имена на генерални директори, извършващи подобни груби нарушения в ръководените от тях държавни дружества, постоянно да нараства.
В сега действуващото законодателство почти липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции за стопански ръководители, допуснали а резултат на лошо и некомпетентно ръководство производствени, търговски и финансови загуби или при съзнателно провокиран фалит на държавна фирма у нас или в чужбина, свързан с реализиране на значителни загуби на държавно имущество и средства. Лично аз не си спомням в последните години да се е състоял съдебен процес за подобен род нарушения и някой ръководител да е бил осъден! Единственото наказание, което засега се прилага спрямо такива нарушители, е от административен характер, с глоба, достигаща най-много до три месечни работни заплати, независимо от размера на нанесените валутни, левови и други материални щети на държавата.
Друг характерен момент са многобройните и без ограничения за дни и целесъобразност задгранични командировки на ръководния състав на държавните дружества, които нито се съобразяват, нито спазват Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. за такива случаи. Оттук - много от генералните директори сами си подписват заповедите за задгранични командировки, харчат се безконтролно значителни валутни средства без някаква реална полза и резултати за ръководените от тях държавни дружества.
Произтичащите в момента негативни и във вреда на държавните имуществени интереси процеси, умело и съзнателно провеждани от част от средната стопанска ръководна номенклатура, будят основателно безпокойство и тревога.
Определено трябва да се подчертае фактът, че провеждащата се в момента икономическа реформа по своята същност е революционен процес, недопускащ по никакъв начин компромиси спрямо посочените вече нарушения.
С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелствуване и интереси е необходимо за такъв род нарушения, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове от Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено само името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Ла се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни и дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация. По-сложен става въпросът с упражняване на държавен контрол върху дейността на дружествата с ограничена отговорност, при които отново остава едноличното ръководство от назначения управляващ директор. Тук от особено значение ще бъде провеждане на линия за най-правилен кадрови подбор на управляващия директор.
Налага се внасяне на известна яснота, предвид случаи на нарушения от престъпен характер, в резултат на т.нар. “дива приватизация” на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика. Не е тайна, че именно пазарът е този безпристрастен съдник, в условията на който ще оцелеят само тези държавни и частни дружества, които ще съумеят да се приспособят към неговите изисквания. По тази причина много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества може да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата. Този процес е логичен и естествен, който по всяка вероятност значително ще се активизира след съживяване на националното производство, когато производителите ще решат сами, без посредничеството на държавни, частни или смесени дружества да реализират продукцията си у нас или в чужбина. Оттук – не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгъната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т.н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки.
С приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и по-специално в неговите допълнителни разпоредби (§ 1, т.3) се дава право на Министерския съвет да установява условията за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване ценни книжа и недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина.
От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участвуват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие /с частни капитали от страната или чужбина/. При това положение ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми •л няма да останат никакви следи, каква част от капиталите им са били държавна собственост.
В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества.
Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО "Изотимпекс", свързани с постепенно изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитет и солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печеливши досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които "Изотимпекс" притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в ООД-во "Инсист", от което са "нароени" вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо ръководените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геокоми, "Агрокомерс", "Инко", "Пимекс", "Булгарлизинг", "Тератон" и др. Това обстоятелство налага контролните органи на Министерството на финансите ла извършат спешна проверка за установяване истинността на получените сигнали за неправомерни действия, свързани с нанасяне на материални и морални щети на държавните интереси. Почти сигурно е, че в бъдеще можем да очакваме списъкът с имена на генерални директори, извършващи подобни груби нарушения в ръководените от тях държавни дружества, постоянно да нараства.
В сега действуващото законодателство почти липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции за стопански ръководители, допуснали а резултат на лошо и некомпетентно ръководство производствени, търговски и финансови загуби или при съзнателно провокиран фалит на държавна фирма у нас или в чужбина, свързан с реализиране на значителни загуби на държавно имущество и средства. Лично аз не си спомням в последните години да се е състоял съдебен процес за подобен род нарушения и някой ръководител да е бил осъден! Единственото наказание, което засега се прилага спрямо такива нарушители, е от административен характер, с глоба, достигаща най-много до три месечни работни заплати, независимо от размера на нанесените валутни, левови и други материални щети на държавата.
Друг характерен момент са многобройните и без ограничения за дни и целесъобразност задгранични командировки на ръководния състав на държавните дружества, които нито се съобразяват, нито спазват Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. за такива случаи. Оттук - много от генералните директори сами си подписват заповедите за задгранични командировки, харчат се безконтролно значителни валутни средства без някаква реална полза и резултати за ръководените от тях държавни дружества.
Произтичащите в момента негативни и във вреда на държавните имуществени интереси процеси, умело и съзнателно провеждани от част от средната стопанска ръководна номенклатура, будят основателно безпокойство и тревога.
Определено трябва да се подчертае фактът, че провеждащата се в момента икономическа реформа по своята същност е революционен процес, недопускащ по никакъв начин компромиси спрямо посочените вече нарушения.
С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелствуване и интереси е необходимо за такъв род нарушения, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове от Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено само името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Ла се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни и дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация. По-сложен става въпросът с упражняване на държавен контрол върху дейността на дружествата с ограничена отговорност, при които отново остава едноличното ръководство от назначения управляващ директор. Тук от особено значение ще бъде провеждане на линия за най-правилен кадрови подбор на управляващия директор.
Налага се внасяне на известна яснота, предвид случаи на нарушения от престъпен характер, в резултат на т.нар. “дива приватизация” на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика. Не е тайна, че именно пазарът е този безпристрастен съдник, в условията на който ще оцелеят само тези държавни и частни дружества, които ще съумеят да се приспособят към неговите изисквания. По тази причина много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества може да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата. Този процес е логичен и естествен, който по всяка вероятност значително ще се активизира след съживяване на националното производство, когато производителите ще решат сами, без посредничеството на държавни, частни или смесени дружества да реализират продукцията си у нас или в чужбина. Оттук – не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгъната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т.н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки.
С приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и по-специално в неговите допълнителни разпоредби (§ 1, т.3) се дава право на Министерския съвет да установява условията за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване ценни книжа и недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина.
След повече от две години, в известна степен вече се поставя началото на преодоляване на досега съществуващия нормативен вакуум по отношение на задграничното инвестиране. Това налага в най-близко време министерствата, които поеха функциите на закритото Министерство на външноикономическите връзки да изготвят съвместен проект за условията,при спазването на които Министерския съвет да дава съгласие за задгранично инвестиране с оглед да се прекрати по-нататъшното "бягство" на капитали от страната. (Де се създадат и условия за премахване на сега съществуващото парадоксално положение, от една страна, да продължават усилията за получаване на жизнено необходими за икономиката ни заеми от различни западни кредитни институции, а от друга - по различни пътища и канали да се изнасят капитали от български държавни и частни дружества и физически лица и то в страни, от които получаваме държавни валутни заеми!
Анализирайки причините за все още съществуващия хаос и безотговорност в задграничното инвестиране следва още веднъж да се подчертае обстоятелството, че началото на този процес бе поставено с влизането в сила на Указ № 56 на бившия Държавен съвет от 1 януари 1989 година. Логично възниква въпросът защо съставителите на горния нормативен документ, със заложените постановки в него направиха така, че точно задграничното инвестиране на страната да се превърне в практически ненаблюдавана и неконтролирана от държавата дейност? Случаен акт или недоглеждаме на съставителите на указа е премахването на съществуващия разрешителен режим с отменянето на Постановление № 4 на Министерския съвет от 25 февруари 1983 г. и одобрената с него Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие?
Отговорът е категорично отрицателен. Това не е нито случайност или пропуск при изготвянето на въпросните постановки, защото още тогава е имало много сериозен отпор и аргументи от страна на бившето Министерство на външноикономическите връзки за тяхната нецелесъобразност и предупреждения за евентуалните негативни последици за.тази изключително важна за цялата икономика област, каквото е задграничното инвестиране.
Въпреки това Указ № 56 беше приет, с което беше дадена "зелена" улица за безконтролно, ненаблюдавано, но законноуредено от бившия Държавен съвет свободен износ на капитали в трети страни. Или с този указ се поставя началото на съзнателно организиран и уреден канал не само за легализиране "прането на мръсни пари", но и на пълното информационно затъмнение за броя, дейността, разпределението на печалбите, размера на вложените средства в задграничните дружества с българско участие и т.н., въпроси, на които в момента никой не е в състояние да даде точен и верен отговор.
Явно бързо настъпващите демократични промени в международната политическа обстановка и най-вече у нас са принудили тогавашната партийно-държавна номенклатура да вземе бързи и превантивни мерки за защита на собствените си интереси с приемане на тези нелогични, антиикономически и във вреда на държавните интереси постановки в Указ № 56.
По тази причина на общо основание трябва да бъде потърсена най-строга съдебна отговорност от вдъхновителите и съставителите на раздела за задграничните инвестиции, които носят определена вина за негативните икономически последствия за страната и имат съществен принос за настоящето катастрофално състояние на икономиката.
Както беше вече отбелязано в началото, проверката по дейността на задграничните дружества /които на този етап са известни/ се очертава да бъде един труден и продължителен процес.
Независимо от горното, от отговорите, получени на нашето писмо, от Министерството на външноикономическите връзки, на което беше възложена задача за паралелна информация на база намиращата се а това министерство документация, могат вече да се направят някои предварителни изводи.
По неокончателни данни под различни форми в задграничните Дружества досега български държавни фирми са инвестирали средства в конвертируема валута в размер приблизително на 350 млн. щатски долара.
Липсата на отчетни данни за последните три години - 1989/1991 г., най-вече поради преустановяване на дългогодишната практика за изпращане на ежегодните отчетни доклади и баланси от директорите на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки, и Министерството на финансите не дава възможност на този етап да бъде изготвена една реална картина за действителното им финансово състояние.
Независимо от това заслужава да се посочат фалитите на дружество "Хохлойтнер" - Виена, с консумирана загуба за страната от около 18 млн. щатски долара. За случая бе заведено предварително съдебно следствие от Главната прокуратура, но все още нямаме сведения на какъв етап се намира то. Основна вина за покупката на намиращото се в предпазен конкордат дружество при изключително неблагоприятни за страната условия и последващия му фалит носи основно .бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти, правили проучванията, довели до вземане на решение на Министерския съвет, който е бил поставен пред свършен факт, поради поети неотменяеми ангажименти за покупка!
В началото на 1991 г. бе обявена несъстоятелността и на дружество "Рьоперверк" - Германия, което до 1990 г., включително, е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. ДМ, от които българските собственици досега са понесли и платили ефективно 69 млн.ДМ, т.е. това е засега чистата загуба за страната. Служебният ликвидатор освен това е завел и съдебни дела срещу единствения от 1990 г. български собственик на дружеството. Банката за стопански инициативи "Минералбанк" - за около 27 млн.ДМ има реална опасност общата загуба от дейността на това дружество да надхвърли 100 млн.ДМ. Това ще бъде и най-големият фалит на задгранично дружество с българско участие досега. Материалите по този случай бяха изпратени на Министерството на финансите за обработка съгласно ревизионната практика, след което ще бъдат внесени в Главна прокуратура за търсене на отговорност от виновните лица за нанесени материални щети на държавата в особено големи размери.
Друг характерен момент за това дружество е начинът, по който е взето решението за неговата покупка през 1982 година.
В пълно противоречие с тогава действуващото нормативно законодателство, а именно, че всички решения за създаване, покупка или промени в дейността на задграничните дружества са били от компетенцията на Министерския съвет, като за целта е издавано и съответно правителствено решение, в случая е направено грубо закононарушение.
Актът за покупка на дружество "Рьоперверк11 се базира на Решение № 1 от 6 януари 1982 г. на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, парафирана от всички нейни членове, и на първо място от Андрей Луканов, който е бил секретар, след което следват парафите на Гриша Филипов, Огнян Дойнов и други. Решението е одобрено от тогавашния председател на комисията Тодор Живков, с положения от него подпис на първа страница на решението.
Решението на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП е абсолютно незаконно, тъй като тя си е присвоила пълномощия да решава въпроси, които са били от компетенцията на Министерския съвет. По горните съображения, независимо че по-късно има вече и решения на Министерския съвет във връзка с дейността на "Рьоперверк”, от печалния край на това дружество със засега акумулирана загуба от 82 млн. ДМ показва освен, че решението е незаконно, то е било и икономическа авантюра за страната. По тази причина мисля, че министърът на финансите спокойно може да допълни иска си към бившия ЦК на БКП, респективно към ВС на БСП с нови засега 82 млн.ДМ. Освен това Министерството на финансите следва да ускори ревизионната обработка на материалите по фалита на "Рьоперверк" и внасянето им в Главна прокуратура за търсене на отговорност от виновните лица, с чиито действия или бездействия са станали причина за нанасяне на огромни валутни загуби за страната. В случая основната вина за горното носят членовете на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, които са взели некомпетентно и във вреда на държавните интереси решение за покупка на "Рьоперверк" - Германия.
Предполагам възраженията на членовете на бившата партийна комисия, че дружеството е било закупено за 1 ДМ, но вероятно ще се спестят фактите за трагичното му финансово състояние и огромните му задължения, които с един замах с акта на покупка бяха прехвърлени от бившите немски собственици върху новите български такива или - още тогава са поставени и основите на неговия фалит.
Обвинения ще се отправят и срещу лошото ръководство от наша страна, т.е. ще се направи всичко възможно да се търси виновният не там, където действително той се намира.
В близко време можем да очакваме фалит и на други български дружества, като "Сомиф" - българо-тунизийско с участие на "Булгаргеомин", от който ще се загубят безвъзвратно досега вложените 621 хил. щатски долара. Въпреки нашето писмо и многобройни разговори с ръководството на тази организация и досега не са ни представили исканите от нас данни за задграничните си дружества. А тук са габонските истории, свързани с дейността на "Просперити Холдинг" - Люксембург, и очертаващите се загуби в размер на над 20 млн.ДМ, свързани с имената на Пламен Кавраков и Иван Илиев; реализираната загуба от над 10 млн. щатски долара от ликвидацията на дружество "Трансджордан" - Йордания. Основателно възниква въпросът за причините, поради които новото ръководство на "Булгаргеомин" не изпълнява изискванията на Министерския съвет, въпреки че не носи отговорност за действията на бившите ръководители, освен, ако има някои нови и неудобни неща, които са пък тяхна заслуга?!
Тревожно е състоянието и на дружество "Технимар Минералимпекс" - Гърция, създадено с редица груби нормативни и финансови нарушения.
Съвсем наскоро получихме писмена информация от ръководството на "Минералимпекс", че пред дружеството има две алтернативи - обявяване на неговата несъстоятелност, или приемане на направена оферта от Германия за покупка изцяло акциите на гръцките и българските акционери в "Технимар Минералимпекс'1. Във втория случай българската страна ще се оттегли със сравнително малка загуба и в основни линии ще възстанови размера на изправените досега инвестиции, докато в първия ще се загубят напълно вложените досега над 7000 хил. щатски долара. За възприемане на по-благоприятния за българската страна вариант сериозна пречка е наложеният през август 1990 г. Мораториум от Великото народно събрание за продажба на държавна собственост. За жалост случаят "Технимар Минералимпекс" - Гърция, възникна в момент, когато предстоеше преустановяване работата на Народното събрание, което единствено можеше да вземе решение за пълна или частична отмяна на мораториума.
От друга страна, притежаваме безспорна информация, че "германският" купувач е самият Пламен Кавраков, който присвои в съдружие с германския си партньор от "Просперити Холдинг" от операции на "Булгаргеомин" с Габон над 20 млн. ДМ, които сега иска да ги използва чрез поставени лица за закупуване на "Технимар Минералимпекс" - Атина.
В тази връзка Министерският съвет възложи на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, използвайки членството на Република България в Интерпол, да изискат издирване, арестуване и екстрадиране на г-н Кавраков в България, срещу който има възбудено наказателно дело.
С нарушения бе закупено и дружество "Ортман и Хербст" - Германия, за производство на бутилираща техника с участието на "специалисти" от бившата БИСА, "Биоинвестинженеринг" и други, под ръководството на г-н Петко Данчев. Независимо, че преобладаващата част от дяловото участие е продадено на чужди фирми, негативните последици от покупката и дейността на дружеството за българската страна остават!
Освен, че докладът за покупка на преобладаващо участие от капитала на дружеството е бил внесен без задължителното предварително съгласуване с министерствата на финансите, на външноикономическите връзки и Българската външнотърговска банка, Министерският съвет е бил грубо и съзнателно подведен за "изгодата" от покупката на дяловото участие.
В доклада е било посочено, че фирмата "Ортман и Хербст" е печеливша, обстоятелство с което вносителите се аргументирали пред правителството намерението си да закупят дружествените дялове 2,5 пъти по-висока цена от тяхната номинална стойност, В момента на покупката фирмата не само е имала балансова загуба от над 4 млн.ДМ, но и сериозни организационни и финансови проблеми, които българската страна не можа да реши /дори още повече ги усложни!/ до вземане на решение за последваща продажба на по-голяма част от българските дялове.
С малки изключения в тежко финансово състояние са почти всички дружества на "Балканкар”, а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества "Рекорд” - Англия, и "Нордкар Трък" - Дания.
Основна причина за горното е незадоволителното качество на българските кари и непригодността им за западните пазари без предпродажбената им подготовка в материално-техническите бази на задграничните дружества на организацията. За жалост т.н. предпродажбен сервиз е твърде далеч от същността на това понятие. На практика това представлява скъпо струващо продължаване производствения процес на място, в който освен значителен брой работни часове, се влагат и местни възли, части и детайли. В много случай машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват. Това, освен че значително оскъпява нашите кари, но ги прави практически и неконкурентноспособни. Към тези проблеми трябва да се прибави и все още ниското качество на сервизното оослужване , неритмичното снабдяване с резервни части и срещу тях се противопоставят перфектните в качествено отношение продукти и сервизно обслужване на конкурентните фирми, ясно проличава мрачната перспектива на нашето карно производство на западните пазари. Още повече, че вече губим позиции и на бившия съветски пазар, който години наред беше основен за "Балканкар", но благодарение на обстоятелството, че не предявяваше почти никакви изисквания за качество към българските производители, стана причина да спре с години развитието на този отрасъл, който изведнъж се оказа безнадеждно изостанал от конкуренцията.
Съгласно приетата съвместна програма за ревизии на Министерството на финансите, по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление всички дружества на "Балканкар" ще бъдат ревизирани. Особено внимание ще се обърне на дейността на дружества "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, и "Дантрък" - Дания. Първото, поради значителните му задължения към фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие" и незаконно капитализиране на част от отпуснатите му кредити, без правителствени решения, вина за което основно носи бившият му директор Емил Керемидчиев /бивш генерален директор на фирма "Слънчев ден"/, а второто - за извършените финансови нарушения при неговото създаване!
С малки изключения в тежко финансово състояние са почти всички дружества на "Балканкар”, а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества "Рекорд” - Англия, и "Нордкар Трък" - Дания.
Основна причина за горното е незадоволителното качество на българските кари и непригодността им за западните пазари без предпродажбената им подготовка в материално-техническите бази на задграничните дружества на организацията. За жалост т.н. предпродажбен сервиз е твърде далеч от същността на това понятие. На практика това представлява скъпо струващо продължаване производствения процес на място, в който освен значителен брой работни часове, се влагат и местни възли, части и детайли. В много случай машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват. Това, освен че значително оскъпява нашите кари, но ги прави практически и неконкурентноспособни. Към тези проблеми трябва да се прибави и все още ниското качество на сервизното оослужване , неритмичното снабдяване с резервни части и срещу тях се противопоставят перфектните в качествено отношение продукти и сервизно обслужване на конкурентните фирми, ясно проличава мрачната перспектива на нашето карно производство на западните пазари. Още повече, че вече губим позиции и на бившия съветски пазар, който години наред беше основен за "Балканкар", но благодарение на обстоятелството, че не предявяваше почти никакви изисквания за качество към българските производители, стана причина да спре с години развитието на този отрасъл, който изведнъж се оказа безнадеждно изостанал от конкуренцията.
Съгласно приетата съвместна програма за ревизии на Министерството на финансите, по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление всички дружества на "Балканкар" ще бъдат ревизирани. Особено внимание ще се обърне на дейността на дружества "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, и "Дантрък" - Дания. Първото, поради значителните му задължения към фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие" и незаконно капитализиране на част от отпуснатите му кредити, без правителствени решения, вина за което основно носи бившият му директор Емил Керемидчиев /бивш генерален директор на фирма "Слънчев ден"/, а второто - за извършените финансови нарушения при неговото създаване!
Списъкът на дружествата, чиято дейност буди безпокойство може да бъде продължен с имената на "АЕП" - Германия, /на "Микропроцесорни системи" - Правец/, "Сетеф" - Франция, "СТА" - Венецуела, /на "Технология на металите"/ и други.
Предвиждат се ревизии общо на 55 задгранични дружества от екипи на Министерството на финансите, резултатите от които могат ла се очакват през есента на 1992 г. Освен губещи, ревизиите ще обхванат и някои дружества, за които съществуват съмнения, че се извършват операции по "пране на мръсни пари".
По тази причина ще бъдат ревизирани дружествата на "Интеркомерс" и на тези с участието на бившата БИСА и на първо място "Баймакс" - Англия, и други.
Ревизията на едно от дружествата на "Интеркомерс11 в Швейцария - "Ардекс" - Берн, вече е приключила, но все още Министерството на финансите не ни е информирало официално за резултатите от нея. Все пак неофициално бяхме уведомени, че ревизията е разкрила редица нарушения, в т.ч. на съзнателно регулиране на размера на печалбите на дружеството и то не от гледна точка по-ниско данъчно облагане от швейцарските фискални власти, а в очакване благоприятен момент за приватизирането му.
Що се отнася до дружество "Баймакс", в която освен бившето БИСА, участвуват - Банката за земеделски кредит и Стопанската банка, всички общо с 40 на сто от капитала и с60 на сто финансова кампания от групировката на Робърт Максуел, по наше предложение, прието от председателя на Икономическата комисия на Народното събрание г-н Асен Мичковски беше изготвено писмо от негово име до посланика на Обединеното Кралство Великобритания у нас, с молба да ни окаже съдействие като уведоми местните финансови власти, заедно с предприетите от тях проверки на всички фирми на Робърт Максуел, да извършат финансова ревизия и на "Баймакс”. В писмото бе подчертано искането ни освен данъчна проверка, те да извършат такава и на източниците на всички приходи на "Баймакс".
Освен това ревизии ще бъдат и вече се уизвърщват на българските фирми "Инсист", "Инко", "Кинтекс", "Балканкар", "Тератон", "Интеркомерс", "Булгаргеомин", "Булгарлизинг", "Агрокомерс”, "Пимекс" и други.
По наше настояване предложихме и са предстоящи ревизии и на редица фирми, регистрирани у нас, но чиято дейност е пряко свързана с някои външнотърговски предприятия, фирми и банки, като: "Букет", "Сириус", "Икомев" /сребърните, с каптагов и други спекулативни сделки - в момента от Главна прокуратура я проверява!/, "Лотекс" - за сделки със сребърни монети и т.н. Ще настояваме за ревизия и на фирмата "Комко" най-вече за установяване източника на първоначалния й уставен капитал, а и за сделките на тази фирма с препарата каптагон.
По наше настояване бяха извършени ревизии на фирмите "Слънчев ден", "Универс" и "Контекс" за установяване лигитимността на тяхната собственост и дейност. Предполагаме, че министърът на финансите се информира от Министерския съвет за резултатите от тях, тъй като е предстояща пререгистрацията им вече като държавни акционерни или дружества с ограничена отговорност.
С наша помощ, екип на Министерството на финансите извърши проверка на статистическите сметки на Министерството на външноикономическите връзки и ВТО"Интеркомерс" по изпълнение на т.н. "резервна програма". Резултатите от проверката ще бъдат отразени в съставения вече ревизионен акт на това министерство. По предварителна информация от Министерството на финансите са установени редица нарушения. Налага се по-нататъшна проверка на разходната част и особено на някои извършени сторниращи операции и насрещни проверки във външнотърговски фирми по начина на използване на възстановени им суми от тази програма. Безспорно е обаче нарушението с направения "подарък" през 1989 г. от 212 хил.ЩД на ЦК на БКП, които не само са преведени без основание, но не е направен опит поне да бъде възстановена левовата им равностойност.
Известно е, че екип от Главна прокуратура, Главно следствено управление и Министерството на финансите извърши проверка на поверителната документация на Българска народна банка и Българска външнотърговска банка. Натъкнали са се на следния интересен факт. От 1987 г. от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от Българска външнотърговска банка в чуждестранни банки под формата на депозити. В един момент под тази форма се е била набрала сума в размер на над 1 млрд.ЩД. тази сума започва бързо да се "топи" през периода 1988/1989 г. и на 31 декември 1989 г. е имало само 115 млн.ЩД, които напълно изчезват към 31 март 1990 година. Засега се твърди, че с тези средства се е разпореждал лично Тодор Живков, но в операциите активно са участвали и бившите председатели на двете банки - господата Васил Коларов и Иван Драгневски. Няма да е изненада, ако се окажат замесени в тези операции и други бивши "държавни и партийни” ръководители, тъй като след 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков вече го няма са похарчени и останали 115 млн.ЩД. В момента няма информация при кои западни банки са набирани средствата, условията на депозитните операции и най-важното - липсват данни за какво точно те са похарчени. Незабавно сигналът беше подаден в Министерството на финансите, с мнение, че се налага спешна ревизия на Българска външнотърговска банка, чрез която са изпълнявани почти всички поверителни и на тази база "скрити" от обществеността операции. Именно Българска външнотърговска банка е извършвала операциите с фирмата "Икомев", провеждала сделки свързани със значителен риск по закупуване на ценни книжа, използвайки средства от стратегическия валутен резерв на страната, като е плащала по-високи от обичайните комисионни на фирма на покойния г-н Максуел /разрешението е било до 200 млн.ЩД, при условие, че първите операции за 50 млн.ЩД се окажат успешни/, при нея е било изпълнението на т.н. "резервна програма", тя е финансирала участието на ДЗУ -Стара Загора в изгражданите на основание Постановление № 120 на Министерския съвет неявни фирми зад граница; участва съвместно с БНБ, "Монетния двор" и фирмата "Икомев" във фирмата "Лотекс" за продажба на юбилейни монети, ордени и медали и т.н. и т
По всяка вероятност ще се наложат насрещни проверки и в някои от търговските банки - Стопанска банка, Банка за земеделски кредит, Балканбанк, Минералбанк и т.н., които биха също имали участие в подобен род операции.
За съжаление, въпреки нашите напомняния и посочване дори поименно и на ревизор, който да бъде включен в ревизионния екип и досега Контролния блок на Министерството на финансите не е открил ревизия на Българската външнотърговска банка, а искахме това да стане преди изборите за Народно събрание.
Друг факт, който заслужава да се подчертае е съвместната и координирана работа на Министерския съвет с Главна прокуратура, службите за сигурност и Министерството на финансите за извършване на проверки не само на задграничното инвестиране, но и на някои налагащи се в страната ревизии, всички, имащи пряко отношение по т.н. Дело № 4.
Според мен един от сериозните въпроси, който е във връзка с набиране на доказателства по посоченото по-горе дело - е случаят ДЗУ - Стара Загора. Известно е, че от доста дълго време в Стара Загора се провеждаше обществен процес с обвинения срещу бившия министър-председател г-н Луканов и бивши ръководители на ДЗУ - "Стара Загора и "Инсист" - София.
Главна прокуратура най-сетне образува предварително следствие по изпълнение на Решение № 120 на Министерския съвет, свързано с неявните задгранични фирми на ДЗУ - Стара Загора /проект Монблан/, както и на проекта "Нева". От наша страна беше направено подробно експозе с анализ на намиращите се в Министерския съвет документи и формулирани накратко въпросите, на които участвуващите в двата проекта лица задължително трябва да отговарят, а именно:
- какво представлява проекта "Нева", на каква стойност възлиза, къде са документите по неговото изпълнение, кой ги осчетоводява и съхранява, какви са досегашните резултати /печалби или загуби/, кой е прекият изпълнител - ДЗУ - Стара Загора или "Инсист" и други евентуални изпълнители - у нас и в чужбина /например "Видеотон" - Унгария/, и т.н.; - как е изпълнен проектът "Монблан" - касаещ даване на неограничено право на г-н Ат.Атанасов - бивш генерален директор на ДЗУ - Стара Загора, да регистрира по свое усмотрение задгранични дружества с неявно българско участие. Освен прикритото участие в английската фирма ЕТL. чрез две фирми с панамска и лихтенщайнска регистрация, какви други дружества са регистрирани - какви средства са вложени, къде са документите по учредяването и дейността им, кой и къде ги осчетоводява и резултатите от тяхната досегашна работа;
- какво е мястото и до каква степен Министерството на вътрешните работи е наблюдавало, ръководило и контролирало валутните средства и чужди банки /кои са те?/, къде са документите за движението и остатъците по тях /ако има такива/, кой е имал право да задължава с подписа си пред банките тегленето или превеждането на суми и т.н., т.е. пълен отчет на изпълнението на поставените задачи на това министерство от Министерския съвет съгласно Постановление № 120, прието в резултат на Решение № 5 на Партийно-държавната комисия за научно-техническа политика на Политбюро на ЦК на БКП.
В момента приключва вече ревизията на ВТО"Инсист" и з близко време ще станат известни твърде интересни подробности по начина на разпределение на реализираните печалби от изпълнението на проекта "Нева". Странно е поведението на някои от преките изпълнители на двата проекта - "Монблан" /разкриване на задгранични дружества с неявно българско участие/ и "Нева" /строителство на заводи в бившия СССР за електронна техника7 господата Бозаров и Евтимов, които заявили пред ревизията, че информация за схемата на изпълнение на двата проекта ще дадат единствено пред министър-председателя или оторизирани от него министри.
Повод за това били подписаните от тях декларации /засега не е ясно пред кого и за какво/. Предвижда се в началото на март да бъде проведена среща с тях в Министерството на финансите в присъствието на министрите господата Иван Костов, Иван Пушкаров и Д.Луджев за резултатите от нея ще информираме допълнително Министерския съвет.
По редица причини и на първо място липса на достатъчно и квалифицирани ревизори, много от исканите от нас ревизии се забавят от Министерството на финансите, особено на някои външнотърговски фирми. Така например все още не е открита ревизия на "Тератон", за чиято дейност и връзки особено с фирмата "Икомев" има достатъчно сериозни сигнали за финансови и други нарушения.
Министерският съвет проявява разбиране на трудностите пред Министерството на финансите, но не можем да се съгласим с възприетата напоследък линия, ревизори, започнали ревизии в особено важни и имащи пряко отношение към т.н. Дело № 4 обекти, временно да замразяват работата си, за да вземат участие в но-зи ревизии в чужбина за проверка дейността на задгранични дружества с българско участие! Тази странна практика и действия на контролния блок на Министерството на финансите дава основание за много сериозни изводи и заключения!
Главното следствено управление, в изпратената в Министерския съвет информация за състоянието по следствено дело № 4 също подчертава незадоволителната работа на ревизионните екипи. Така например от откритите 112 ревизии и тематични проверки от образуване на предварителното следствие през ноември 1990 г., досега са приключили едва само няколко ревизии!
Този факт потвърждава още веднъж мнението ни, че ако с такова темпо продължава работата на следствието по въпросното дело, първото съдебно заседание по него може да се очаква едва в началото на следващия 21 век!
По принцип остава открит въпросът кои обстоятелства са наложили да се образува едно единствено дело за търсене на отговорност от виновниците за националната катастрофа, вместо за всеки конкретен случай да се образува дело /а такива има много/.
Според нас това е бил един твърде добре обмислен и предварително пресметнат ход на БСП и бившето първо правителство на г-н Луканов, целящи от една страна- успокоение и приспиване на общественото мнение и недоволство, чрез симулиране на "активни" действия за търсене на виновните лица, а от друга -разширяване предмета и обхвата на делото, за да може колективната безотговорност да не се търси и размие конкретната отговорност от лицата, преки виновници за настоящето катастрофално положение на страната!
Сериозна тревога будят получените напоследък данни за по-нататъшно разширяване и процъфтяване на спекулата, измамите, кражбите, хазарта, укриване на доходи от данъчно облагане и т.н.
Необяснимо дълго се проточи процеса за формиране на национална данъчна служба, която заедно със стопанската полиция би следвало да бъдат в основата на борбата за пресичане финансовите, данъчни и други престъпни явления в обществения живот.
За това не учудва направеното заявление на г-н Моллов - председател на Съюза за стопанска инициатива на граждани за налагане мораториум върху плащането на данъци на държавата! Едва ли в друга нормална и уважаваща себе си държава, данъчните служби биха отминали с мълчание и останали безучастни на такъв призив, както това се случи у нас!
Наред с развихрянето на уличния хазарт, с който за жалост Стопанската полиция засега води безуспешна борба, друг сериозен проблем, който напоследък бе в полезрението на Министерския съвет бе изясняване легитимността на дейността на разкритите в някои хотели игрални казина.
Проверката по безспорен начин доказа, че всички функциониращи в момента, игрални казина, дори и включително тези, за които има правителствени разрешения нямат правна регламентация, дейността им е незаконна, поради което те трябва незабавно да бъдат закрити!
Липсата на Закон за хазарта прави нищожни всички сключени досега договори и споразумения за откриване игрални казина в различни хотели независимо, че по-голямата част от тях необяснимо на каква законова база са "легализирани" от някои общински народни съвети.
Особено трябва да се подчертае и обстоятелството, че и дори да има получени разрешения от някои служби на Министерството на финансите те също са незаконни и нямат абсолютно никаква правна сила!
Такива са случаите за игралното казино в хотел "Родина" - София, с партньор г-н Петър Хранов, явяващ се пълномощник на фирма "Сан Ренато" Абу Даби. Въпреки наличие на отказ от Министерството на финансите, договорът е бил "потвърден" като легитимен от община "Красно село"!
За игрално казино в хотел "Шипка" - Златни пясъци, със същия партньор. Българската страна няма официално разрешение, а се твърди, че партньорът притежавал "съгласувано" копие с Министерството на финансите, което никой досега не е видял!
За игрално казино в хотел "Самоков" - Боровец, с партньор Абдул Хамид Шама, в качеството му на пълномощник на фирмата "Голдън Трейдинг" - Сирия, договорът е "легализиран" от Общинския народен съвет - гр. Самоков.
Без разрешения със същия партньор са разкрити и игралните казина в хотел "Черно море" - Варна, и хотел "Добруджа" - Албена /този договор все още не е влязъл в сила, въпреки многобройните заплахи от г-н Шама/.
Тук е мястото да отбележим обстоятелството, че освен незаконното разкриване на игралните казина, ръководствата на посочените хотели обикновено сключват договор с чуждестранни представители на фирми и то такива с твърде съмнителна репутация и възможности, каквито са и "Сан Ренато" и "Голдън Трейдинг". На следствените органи е добре известно името на г-н Шама, приел вече и българско поданство и име - Виктор Мартин Радев.
Не желаем да се спираме на явно неизгодните и във вреда на българската страна условия в сключените с двете фирми договори и за твърде неетичния тон на г-н Шама в кореспонденцията му с бившия председател на Комитета по туризма Ст.Жулев.
Освен това има сериозни сигнали, че се укриват по-голямата от приходите във валута на казината, с което се нанасят валутни щети на бюджета.
С оглед пресичане по-нататъшното незаконно и във вреда на българските имуществени интереси функциониране на игрални казина в посочените хотели, Министерският съвет уведоми Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Главната прокуратура и Комитета по туризма да предприемат действия за тяхното незабавно закриване. Освен това бе възложено на Министерството на финансите негови контролни органи да извършат внезапни финансови ревизии на всички игрални казина, както и да се потърси съответна отговорност от службите в общинските народни съвети, "легализирали" незаконно сключени договори за разкриване на игрални казина.
В Министерския съвет наскоро се получи писмо от Министерството на финансите, че е пристъпило към изпълнение на нашите указания, а вече е закрито и игралното казино в хотел "Родина" - София.
З заключение е целесъобразно да се отбележи, че в момента междуведомствена работна група разработва проект на Закон за хазарта, който почти е вече готов за разглеждане в Министерския съвет. Две думи за проектозакона за хазарта. Като всеки нов закон той има своите положителни страни, но и редица несъвършенства, които с течение на времето ще бъдат коригирани Така например ние не можем да приемем участието в организиране на игралните казина само на български юридически лица. Според нас повече от наложително е в тази дейност да бъде допуснат и чужд капитал, като за съдружници бъдат привлечени на конкурсна основа солидни, с име, авторитет и традиции фирми от бранша, а не както сега се работи с фирми с твърде съмнителна репутация и възможности. Западните фирми, освен, че ще съдействат тази изключително печеливша дейност още в самото начало да бъде поставена на здрава основа, ще предадат своя опит при обучението на национални кадри, но което е най-важно - ще привлечат така необходимия контингент постоянни клиенти, а не да се разчита на случайността. По изключение до приемане на Закона за хазарта единствено ще останат да работят игралните казина в хотелите "Витоша" /Ню Отани/, "Шератон", Гранд хотел "Варна" и "Тримонциум", разкрити на основание разрешения от Министерския съвет по договор между "Интерхотели" и фирмата "Сотрекс" Вадуц. Временно ще продължи да работи игралното казино в хотел "Сандански".
Напоследък зачестиха и сигналите за прилагане от някои фирми на нови начини и форми за безнаказано избягване на данъчно облагане на доходите им. Засилва се тенденцията фирми, използвайки като посредници поставени лица и срещу солидно възнаграждение да насочват свои свободни парични средства, набрани най-вече от спекулативни и незаконни операции, към освободени от данъци селскостопански фирми. В такива операции участват активно и срещу заплащане и служители от някои търговски банки.
Липсата на законодателство за банките, а от тук и на ефективен банков контрол, включително и от Националната ни банка върху операциите и начина на отпускане кредити от множество държавни и частни търговски банки, особено на фирми от частния бизнес, будят основателно безпокойство и тревога. В пълно противоречие с международната банкова практика в развитите страни, където при отпускане на кредити, банките освен задълбочени предварителни проучвания на финансовото състояние, име, авторитет и т.н. на бъдещия кредитополучател, при отпускане на заеми се стремят да гарантират вземанията си чрез двойно или дори тройно прегарантиране на база ипотекираните имущества на клиентите си, действията на някои наши търговски банки в това отношение са не само нелогични, но и очевидно съмнителни.
Притежаваме информация, че "Балканбанк" е отпуснала за дружествена фирма "Мултиинтернешънъл" заем в размер на около 150 млн.лева. Последната е закупила конвертируема валута, доставила е захар и други липсващи на пазара стоки и от продажбата им е реализирала печалба от около 100 млн.лева. Същата фирма е внесла в Българската народна банка искане за получаване на лиценз за откриване на собствена частна банка с основен капитал от 50 млн.лева. Така се "роди" и Кредитна банка.
Интересно на каква база въпросната банка е предоставила заемообразно посочената огромна сума на частна фирма и как си е гарантирала вземанията от съществуващите рискове да я загуби при евентуален фалит на фирмата!
За съжаление, както бяхме уведомени тогава от г-н Хърсев, все още БНБ не притежавал съответните контролни механизми за регулиране и поставяне на строг порядък банковата система и дейност в страната с оглед недопускане обогатяването за сметка на държавни средства на частни фирми и лица, в които активно участие и дял в спекулативно реализираните печалби за жалост явно имат и някои отговорни банкови служители.
Друг сериозен симптом е значителното увеличаване броя на фирмите, занимаващи се с незаконен бизнес и особено на такива с чуждо и най-вече арабско участие, които са успели да подкупят служители от ГКПП и митниците. По този начин безпроблемно са извършвали контрабанден внос и износ на стоки. Не е тайна, че в момента е образувано следствено дело срещу длъжностни лица от управление "Митници", участвали в реекспортни операции на чужди, но крадени скъпи автомобили от Италия, транспортирани през Югославия и България, предназначени за продажба в страни от Близкия Изток.
Образувано е и следствено дело срещу длъжностни лица от ЛФ"Туристическа информация и резервация", които са облагодетелствали чужди граждани, влизащи в Република България през граничен пункт Калотина, при задължителната обмяна на валута. Установена е вината на около 20 длъжностни лица от този граничен пункт.
Междувременно при нас постоянно постъпват материали за фирми з страната и чужбина, които изискват незабавни проверки, а в някои случаи - извършване на финансови ревизии.
Предвид ограничения състав от ревизори в управление "Държавен финансов контрол" на Министерството на финансите целесъобразно би било да бъдат привличани в ревизии на местни фирми най-добрите ревизори от териториалните дирекции на Министерството на финансите.
Отбелязано бе, че предстоят ревизии засега на 55 задгранични дружества, които са от особена важност за установяване на реалната стойност на част от държавната собственост в чужбина, с оглед вземане на правителствени решения за начините и формите на нейното бъдещо управление от гледна точка икономическите интереси на страната.
Независимо намесата на Министерския съвет пред държавните фирми да поемат разходите на ревизионните екипи, поради липса на средства в държавния бюджет на тази цел, необяснимо защо провеждането на ревизиите продължава да се забавя. Този факт ще отдалечи още повече момента на разглеждане в правителството на една реална информация за действителното състояние на задграничното инвестиране под формата на участие в задграничните дружества с цел вземане на най-правилни решения за нейното бъдещо управление или продажба.
Освен започналите вече ревизии на задгранични дружества, предстои да се извърши проверка за установяване състоянието и оценена фактическата полза и изгода за страната от досегашната задгранична работа на редица инженерингови фирми, като "Техноекспортстрой", "Агрокомплект", "Булгаргео-мин", "Геоком" и други, по линията на които също са инвестирани значителни валутни средства в някои арабски и развиващи се страни.
В Министерския съвет бе получена интересна информация за състоянието на концесионната дейност и възможностите за възстановяване на средствата, инвестирани от нашата страна за търсене и проучване на нефтени и газови находища в Либия.
Случаят с извършените инвестиции в Либия е твърде характерен и показателен за начина, по който з близкото минало са вземани правителствени решения за значителни по размер валутни задгранични инвестиции, без предварително и по безспорен начин да е доказана тяхната бъдеща ефективност и възвращаемост .
Според нас за горното трябва да бъде информирана широката общественост у нас, защото това не е било изолирано явление и още веднъж показва един от основните причини, довели до сегашния огромен външен дълг на страната.
Решение № 245 от 25.12.1979 г. на Министерския съвет, подписано от тогавашния министър-председател Станко Тодоров се взема на база доклад от проф. инж. Стамен Стаменов - министър на металургията и минералните ресурси /сега покойник/.
Прави впечатление, че незабавно след обръщението към Ст.Тодоров, докладът започва с текста, че /цитираме/:
"В съответствие с решението на работната група при Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП, прието с Протокол № 13 от 1.10.1979 г., Министерството на металургията и минералните ресурси, респективно ДСО"Булгаргеомин", проведе преговори с либийската страна за сключване на споразумение за съвместно проучване и добив на нефт в перспективни площи в Либия... ".
Или практически въпросът за инвестиране в Либия предварително е бил вече решен от бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет е бил поставен пред свършен факт и не му е оставало нищо друго освен да узакони с Постановление № 245 от 25.12.1979 г. решението на партийната комисия!
Явно и безспорно решенията на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП са били задължителни за Правителството, което при тогавашните условия е било поставено в унизителното положение на сляпо оръдие в ръцете на висшето партийно ръководство за нормативно оформяне на неговите решения!
Този факт се потвърждава още веднъж на стр. 4 от доклада на проф. Стаменов. След посочване на основателните бележки и съмнения от ефективността на бъдещите инвестиции в Либия, направени при предварителното съгласуване на доклада със заинтересованите министерства и ведомства, включително и пълното му отхвърляне от Министерството на финансите с мотива, че условията са крайно неизгодни и не гарантират интересите на страната, незабавно следва твърде показателната контрааргументация, а именно: /цитираме:/
... "Въпросът вече е решен с т. 2 от Протокол № 13 от 1.10.1979 г. на Работната група при Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП, което отразяваме в проекта за решение!"...
Или с една дума и да се възразява няма абсолютно никаква полза, защото "Партията" вече е решила вместо държавното ръководство да се инвестират милиони долари в един с твърде съмнителна стойност проект в Либия, въпреки че за тази авантюра ще бъдат изразходвани държавни, а не партийни средства!
Независимо намесата на Министерския съвет пред държавните фирми да поемат разходите на ревизионните екипи, поради липса на средства в държавния бюджет на тази цел, необяснимо защо провеждането на ревизиите продължава да се забавя. Този факт ще отдалечи още повече момента на разглеждане в правителството на една реална информация за действителното състояние на задграничното инвестиране под формата на участие в задграничните дружества с цел вземане на най-правилни решения за нейното бъдещо управление или продажба.
Освен започналите вече ревизии на задгранични дружества, предстои да се извърши проверка за установяване състоянието и оценена фактическата полза и изгода за страната от досегашната задгранична работа на редица инженерингови фирми, като "Техноекспортстрой", "Агрокомплект", "Булгаргео-мин", "Геоком" и други, по линията на които също са инвестирани значителни валутни средства в някои арабски и развиващи се страни.
В Министерския съвет бе получена интересна информация за състоянието на концесионната дейност и възможностите за възстановяване на средствата, инвестирани от нашата страна за търсене и проучване на нефтени и газови находища в Либия.
Случаят с извършените инвестиции в Либия е твърде характерен и показателен за начина, по който з близкото минало са вземани правителствени решения за значителни по размер валутни задгранични инвестиции, без предварително и по безспорен начин да е доказана тяхната бъдеща ефективност и възвращаемост .
Според нас за горното трябва да бъде информирана широката общественост у нас, защото това не е било изолирано явление и още веднъж показва един от основните причини, довели до сегашния огромен външен дълг на страната.
Решение № 245 от 25.12.1979 г. на Министерския съвет, подписано от тогавашния министър-председател Станко Тодоров се взема на база доклад от проф. инж. Стамен Стаменов - министър на металургията и минералните ресурси /сега покойник/.
Прави впечатление, че незабавно след обръщението към Ст.Тодоров, докладът започва с текста, че /цитираме/:
"В съответствие с решението на работната група при Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП, прието с Протокол № 13 от 1.10.1979 г., Министерството на металургията и минералните ресурси, респективно ДСО"Булгаргеомин", проведе преговори с либийската страна за сключване на споразумение за съвместно проучване и добив на нефт в перспективни площи в Либия... ".
Или практически въпросът за инвестиране в Либия предварително е бил вече решен от бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет е бил поставен пред свършен факт и не му е оставало нищо друго освен да узакони с Постановление № 245 от 25.12.1979 г. решението на партийната комисия!
Явно и безспорно решенията на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП са били задължителни за Правителството, което при тогавашните условия е било поставено в унизителното положение на сляпо оръдие в ръцете на висшето партийно ръководство за нормативно оформяне на неговите решения!
Този факт се потвърждава още веднъж на стр. 4 от доклада на проф. Стаменов. След посочване на основателните бележки и съмнения от ефективността на бъдещите инвестиции в Либия, направени при предварителното съгласуване на доклада със заинтересованите министерства и ведомства, включително и пълното му отхвърляне от Министерството на финансите с мотива, че условията са крайно неизгодни и не гарантират интересите на страната, незабавно следва твърде показателната контрааргументация, а именно: /цитираме:/
... "Въпросът вече е решен с т. 2 от Протокол № 13 от 1.10.1979 г. на Работната група при Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП, което отразяваме в проекта за решение!"...
Или с една дума и да се възразява няма абсолютно никаква полза, защото "Партията" вече е решила вместо държавното ръководство да се инвестират милиони долари в един с твърде съмнителна стойност проект в Либия, въпреки че за тази авантюра ще бъдат изразходвани държавни, а не партийни средства!
Ако накратко характеризираме подписаното споразумение то повече от явно е крайно икономически неизгодно за българската страна.
Така например ДСО "Булгаргеомин" /и по-точно създаденото по-късно специално за целта дружество "Геоком11/ е следвало самостоятелно, за своя сметка и риск, да извършва търсене и проучване на нефтени и газови находища в Либия.
За горната цел досега са направени разходи за около 200 млн. щ. долара!
Посочено е, че в случай на промишлени открития, двете страни са задължени да финансират поравно разработването и експлоатацията на находищата, но при подялбата на нефта обаче се предвижда тя да се извършва при съотношение 85 на сто за либийската и 15 на сто за българската страна!
През периода 1986-1990 г. се отбелязват положителни резултати, тъй като са разкрити 24 нефтени, газо-нефтени и газови находища, но към съвместна експлоатация не се пристъпва поради явно неизгодните за нашата страна условия в подписаното през 1979 г. споразумение /Е ПА-1/ и цените на нефта на международните пазари.
Правени са опити за промяна в условията на споразумението, които винаги са отклонявани от либийската страна. Провеждани са и разговори с големи западни фирми от бранша за преотстъпване на нашите права по споразумението срещу възстановяване на направените разходи, но също без успех.
Все пак, особено след войната в Персийския залив, интересът на някои западни фирми за евентуално откупуване на нашите права се е засилил, но последните поставят също като условие споразумението да бъде променено като делът на българската страна при подялбата на нефта да бъде завишен от 15 на 30 на сто.
Съществува дълбоко съмнение, че Либийската национална нефтена корпорация ще се съгласи да промени приетото процентно съотношение на подялба в спогодбата от 1979 г., особено в настоящия момент на подобряване на отношенията между Република България и Израел.
Независимо от това, ръководството на Комитета па геология и минералните ресурси продължава усилията си за намиране на оптимално решение за защита икономическите интереси на страната.
В противен случай съществува реална опасност да загубим безвъзвратно досега направените разходи в размер на около 200 млн. щ. долара или продажба с огромна отстъпка на някоя западна нефтена компания нашите права за експлоатация на разкритите находища. Трети изход няма, тъй като за отпочване на строителството по експлоатацията на находищата ще ни са необходими нови 400 млн. долара, което при сегашното състояние на икономиката ни и твърде несигурните отношения с либийската страна е трудно, ако не невъзможно да бъдат осигурена
Същевременно Министерският съвет трябва да възложи на Министерството на финансите да извърши незабавна финансова ревизия на цялата налична документация, предхождаща сключването на въпросното и във вреда на икономическите интереси на страната споразумение. Настояваме да се потърси пълна имуществена отговорност от лицата, станали причина за нанасяне на материални щети на държавата з особено големи размери.
Ревизионният екип да провери основно и дейността не специално създадената за работа в Либия ДФ "Геоком", за работата на която има сериозни сигнали за корупция, получаване I/ даване на подкупи, присвоявания и т.н.
От изнесеното до тук става ясно, че в голяма степен решаване на задачите, поставени с образуването на Правителствената комисия на основание Заповед Р-56 от 21 март 1991 г. на Министерския съвет, зависеше най-вече от активността на участвуващите в нея министерства и ведомства.
Разбира се, извършено е не малко, но според мен действителната работа тепърва предстои особено по въпросите,свързани със задграничните дружества.
Не 9 тайна, че задграничните дружества с българско участие /като изключим тези на физически лица, регистрират от бивши номенклатурни кадри/ са собственост на държавни фирми, които са получили права да се разпореждат с държавната собственост.
Започна вече демонополизацията и не е далеч времето, когато в много от държавните фирми ще навлезе частен капитал.
Няма да е изненада, че много от сега функциониращите държавни фирми няма да могат да се адаптират в пазарните условия и ще .прекратят съществуването си.
Демонополизацията, навлизането на частния капитал и фалитите на държавни фирми, които имат изградени задгранични дружества, поставят на дневен ред решаването на много сериозни проблеми за запазване държавните икономически интереси зад граница. Пред нас стои следната дилема - или да оставим нещата да се развиват от само себе си, т.е. държавата да не се намесва в тези процеси и по този начин да се премине към приватизация на държавна задгранична собственост, или тя да се намеси пряко и съзнателно да регулира, контролира и направлява този процес с цел да не допусне загубване на значителни валутни и материални задгранични активитети.
По мое мнение по-приемлив е вторият вариант.
На първо място, Министерският съвет незабавно трябва да уведоми държавните фирми с правителствен акт, че могат да оценяват задграничната си собственост, но тя временно трябва да се заведе извънбалансово в учредителния баланс на новата форма на държавните фирми -. акционерно дружество или такова с ограничена отговорност. Реалното прехвърляне на задграничната собственост към активите на акционерните дружества - тези с ограничена отговорност, може да се извършва само след провеждане на финансова ревизия и последващо разрешение от Министерския съвет.
Съобразно резултатите от ревизията Министерският съвет ще реши да продаде изцяло задграничното дружество по пазарна стойност на досегашните български дружества - нейни собственици, или ще запази част или изцяло държавно участие, осъществено чрез специално създадено за целта държавно холдингово дружество.
Това изискване може да бъде заложено и в условията за извършване на инвестиции в чужбина, в изпълнение постановките на § 1, т. З от допълнителните разпоредби на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество.
Тук е мястото да се отбележи един твърде съществен факт. При разглеждане на проекта на Закона за приватизация
беше пропуснат въпросът за задграничната собственост на държавните фирми. Това означаваше, че при тяхната бъдеща приватизация новите собственици ще получат безвъзмездно значителна задгранична собственост. Обърнато бе внимание на един от изготвителите на проектозакона, г-н Мичковски, за този съществен пропуск. Обещано бе той да бъде взет предвид при окончателната редакция на закона.
Освен това е крайно необходимо на този етап от нашето развитие да бъде незабавно въведен ако не разрешителен, то поне регистрационен режим на създаваните нови държавни или частни задгранични дружества и други задгранични инвестиции. Тази функция на бившето Министерство на външноикономическите връзки може да се възложи на Министерството на индустрията и търговията или на Министерството на финансите. В последното има вече създадено подходящо направление.
Разбира се, този облекчен режим трябва да има временен характер и да действува в преходния период към пазарна икономика и най-вече до установяване в близкото бъдеще на здрав банков контрол и наблюдение на задграничния инвестиционен процес.
Макар и с повече от двегодишно прекъсване, сега ще стане отново възможно ла се пресече неконтролируемото изтичане на валутни средства, а оттук и на национален доход в чужбина чрез каналите на задграничните дружества.
По този начин ще бъде премахнато и съществуващото з момента парадоксално положение на разрешителен режим при някои случаи на чуждестранни инвестиции в страната и липсата на почти всякакъв държавен контрол по отношение на задграничното инвестиране.
Считам за целесъобразно да взема отношение и по един друг въпрос, който има пряко отношение по някои констатации з моя доклад.
Известно е, че напоследък започнаха публикации в пресата на доклада на подкомисията към Икономическата комисия на Народното събрание за резултатите от разследване на причините за икономическата криза и за установяване на персоналната отговорност и вина през периода на тоталитарния режим.
Лично аз внимателно се запознах с двата доклада на подкомисията и възложих същото на мои експерти, участвували в съставянето на настоящия доклад и познаващи много добре дейността на задграничните дружества с българско участие.
Независимо, че в оперативен порядък съвсем наскоро и нашите бележки по докладите бяха предадени лично на председателя на Икономическата комисия на Народното събрание г-н Асен Мичковски, считам за необходимо за последните да информирам и членовете на Министерския съвет.
Предварително искам да направя уговорката, че дълбоко вярвам и се надявам, че изготвителите притежават необходимите документи и сериозна аргументация, с които по безспорен начин да докажат истинността на направените от тях констатации. Това е изключително важно условие при установяване на персоналната отговорност и вина на бивши държавни и партийни ръководители. В противен случай съществува реална опасност тази част от изводите, които са недостатъчно или невярно отразени з докладите, да бъдат лесно оборени от засегнатите лица и по този начин да не се постигнат поставените цели за търсене на отговорност от тях.
Такива пропуски и невярно поднасяне на факти в докладите има, особено в частта за задграничните дружества с българско участие. Явно комисията се е предоверила и безкритично е приела констатациите в ревизионния акт на Министерството на финансите, съставен на основа проведената преди известно време финансова ревизия на бившето Министерство на външноикономическите връзки, без да вземе предвид направените възражения по него от засегнатите лица.
Лично аз считам, че докладът "олеква" с включването в него почти изцяло на съдържанието на въпросния ревизионен акт при положение, че има друга процедура и органи, които трябва по същество да се произнесат по констатациите в него. По тази причина може да се остане с впечатление, че се е целяло да се изготви колкото се може по-обширен доклад, но се е получило така, че за сметка на количеството е загубило качеството
Искам да отбележа и факта, че неофициално копие от изготвената от мен информация беше изпратено' доста отдавна на г-н Мичковски за сведение и ползване. Предполагах, че подкомисията ще я ползва при изготвяне на доклада за виновниците за националната икономическа катастрофа. Разбира се, право на изготвителя е да преценява какви материали да включва в разработката си, но за моя голяма изненада, въпреки сериозните констатации в информацията, те почти не са намерили място в доклада на подкомисията. Нещо повече - в случаи, където се разглеждат едни и същи въпроси, в доклада на подкомисията има известни неточности. Така например постановлението за създаване на нефтената компания е подписано от Станко Тодоров още през 1979 г., а не както във въпросното писмо е посочено - Гриша Филипов. Корекциите по Постановление № 120 на Министерския съвет /строго поверително/, отнасящо се до проекта "Нева" на ДЗУ - Стара Загора, са направени лично от Андрей Луканов, а не както е отбелязано в доклада - от Георги Пирински! Това са дребни, но изключително важни подробности в името на точността при изложението на фактите!
Лично аз мисля, че много от констатациите в нашата информация можеха да намерят място в доклада на подкомисията, от което той само щеше да спечели. В тази връзка бих посочил
въпросите, свързани с дейността на Българската външнотърговска банка по изпълнение на решението за закупуване на ценни книжа със средства от стратегическия валутен резерв на страната до размер на 200 млн. щ. долара с посредничеството /и то при по-неблагоприятни условия/ с фирма от групировката на "Робърт Максуел", валутните депозити и т.н. Тук е мястото да отбележа факта, че още в средата на миналата година поискахме Министерството на финансите да извърши незабавна финансова ревизия на Българската външнотърговска банка, посочихме и име на подходящ ревизор, но по непонятни за нас причини това не бе направено. А именно тази банка е носител на валутния дълг на страната, през нея са извършвани всички операции, свързани с поверителни правителствени и партийни решения, сделки със съмнителни фирми /среброто/ като "Икомев” и т.н. Тоест, с ревизията щеше да се удари право в целта, вместо както нашата, а
и комисията на Народното събрание да работи в периферията на проблемите!
В началото беше отбелязано, че имаме сериозни възражения по констатации в ревизионния акт и най-вече по някои изводи за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие, които съставителите на доклада са ползвали изцяло и напълно безкритично.
Те се отнасят най-вече до необходимостта за много точното персонифициране на вината, както и неверните интерпретации на въпроси, свързани с т.н. Фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие".
Най-малко е несериозен, а още по-малко е верен изводът в доклада, че за всички неудачи на задграничното инвестиране и най-вече по линията на дружествата, единствен и основен виновник е г-н Андрей Луканов.
Изхождайки от действителното състояние на нещата, г-н -Луканов лесно и безпроблемно ще отхвърли по-голямата част от отправените му обвинения. По мое лично мнение в този случай съставителите на обвинителните аргументи, факти и доказателства са проявили необяснимо подценяване на възможностите на г-н Луканов успешно да се защити и дори да обърне фактите в своя полза. Вярвам, че никой няма интерес от едно такова не--приятно развитие на нещата, при което биха се появили съмнения и по другите безспорни доказателства в доклада за неговата лична вина.
В тази връзка са необходими някои налагащи се пояснения на действуващото до 1 януари 1989 г. Постановление № 4 на Министерския съвет от 25 февруари 1983 г., регламентиращо създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие и прекратено с влизане в сила на Указ № 56 от 1 януари 1989 година.
Съгласно горепосоченото постановление на Министерския съвет и одобрената с него Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие, е съществувал разрешителен режим при създаването на нови или при налагащи се съществени промени в дейността, статута и други проблеми на задграничните дружества, упражняван от Министерския съвет или друг негов оторизиран орган /като КИНТС на МС, Бюрото на МС/.
Разрешенията Министерският съвет е взимал на_база внесен доклад със съответна аргументация. Именно тук е мястото да се отбележи един твърде съществен факт, с който, явно от неразбиране, често пъти се спекулира и той е в основата за неверни изводи при определяне на вината.
Въпросните доклади винаги са били съвместни, т.е. основен вносител на материала е бил министърът на отрасловото министерство или ведомство, в чиято система се е намирала външнотърговската или стопанската организация, предлагаща създаване на ново или решаване на проблеми на съществуващо вече задгранично дружество, на което тя е или ще бъде собственик или съдружник.
Министерството на външната търговия /или неговите многократни превъплъщения - Министерството на търговията, на външноикономическите връзки/, респ. министърът на това министерство, е бил съвносител на доклада. Задължение на Министерството на външната търговия е било преди да даде ход на доклада да го съгласува с Министерството на финансите, Българската външнотърговска банка и Държавния комитет за планиране /впоследствие Министерството на икономиката и планирането/. След отразяване на евентуално направените бележки от посочените министерства и ведомства, докладът в окончателен вид е бил представян за подпис първо на министъра - основен вносител, и след подписването му и от министъра на външната търговия е изпращан за решение в Министерския съвет.
Изхождайки от горната и нормативно установена организация става ясно, че всички необходими предварителни проучвания, разчети и обосновки, с които са се аргументирали целесъобразността и икономическата изгода на съответната стопанска или външнотърговска организация от влагането на определени валутни средства в негово задгранично дружество, са изготвяни изцяло от специалисти на организацията и на отрасловото министерство. По тази причина не министърът на външната търговия, а министърът на отрасловото министерство и неговият екип от специалисти носят основната отговорност за евентуалната неефективна бъдеща дейност и реализирани загуби на задграничното дружество за което те са изготвяли "аргументираното" предложение и "реалните разчети”, станали причина за положително решение на Министерския съвет.
От изнесеното дотук става пределно ясно, че вината и отговорността за негативната дейност, резултати и фалити на някои от задграничните дружества, а оттук - нанесените значителни валутни загуби за страната, трябва да се понесат от тези, които с изготвянето на неверни и нереални разчети и обосновки са станали причина за последващи неправилни и във вреда на българските икономически интереси решения на Министерския съвет. Или се налага изводът, че кръгът на виновниците за негативните резултати в тази област от икономиката трябва значително да бъде разширен, а не да бъде стеснен и съсредоточен, както са и изводите на комисията, единствено върху бившите министри на външната търговия - Христо Христов и Андрей Луканов. Възприемането на такъв подход ще бъде едно коректно и в интерес на истината действие на съставителите на доклада.
Така например за фалита на дружеството "Хохлойтнер" -Виена, и реализираната загуба в размер на 239 млн. австрийски шилинга /около 18 млн. щ. долара по тогавашния курс на австрийския шилинг към щ. долар/отговорност трябва да носи бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти; за фалита на "Рьоперверк" - Германия /от 1 януари 1991 г. дружеството се намира вече в служебна ликвидация!/ и очертаващата се загуба от около 100 млн. ДМ, колективна и лична отговорност трябва да се търси от членовете на бившата валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и на първо място от Огнян Дойнов - главен инициатор на покупката, и от секретаря на комисията г-н А. Луканов; за покупката на преобладаващата част от капитала на дружеството "Ортман и Хербст" -Германия, при изключително неблагоприятни условия /дружеството е било в момента на покупката в тежко финансово състояние и с балансова загуба от около 4 млн. ДМ, но независимо от това българските дялове се закупуват 2,5 пъти по-скъпо от номиналната им стойност/ вина имат Петко Данчев и Христо Христов. За този случай е характерно, че докладът за покупка е внесен от двамата в Министерския съвет без да бъде предварително съгласуван не само с Министерството на финансите, Българската външнотърговска банка, но и с отдел "Задгранични дружества" в самото Министерство на външната търговия! Примерите могат да бъдат продължени, но явно вината трябва да бъде установявана за всеки конкретен случай и да се търси персонална отговорност от бивши ръководители на министерства, ведомства и стопански организации, чиито имена могат лесно да бъдат установени.
Материалът и изводите на комисията щяха да бъдат попълни и точни, ако изготвителите бяха изискали от архивата на бившето Министерство на външноикономическите връзки или от тази на Министерския съвет ежегодно внасяните доклади за резултатите от дейността на задграничните дружества с българско участие. В тях е извършван задълбочен анализ на резултатите и проблемите на дружествата и са правени редица предложения за тяхното решаване. Такива доклади е имало до 1987 г. включително, като този за 1988 г. не е бил внесен по нареждане на Андрей Луканов.
Съвсем накратко е необходимо да се спре вниманието и на изводите за т.н. Фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", които също могат да бъдат атакувани.
На първо място не е вярна констатацията на стр. 96 от доклада, че средствата от фонда са разрешавани без съгласуване с Министерството на финансите, а само от Бюрото на Министерския съвет, КИНТС на МС и Министерството на външната търговия. Самият извод е напълно безсмислен, тъй като нито Бюрото на Министерския съвет, нито КИНТС на МС е вземал решения без да има съгласието от Министерството на финансите и Българската външнотърговска банка. Цялата работа е в това, че тези въпроси са съгласувани тогава с други служби в Министерството на финансите, а не с ревизионните такива. Това е било въпрос на организация и липса на съгласуване в самото Министерство на финансите. Нещо повече - представители /не ревизори, разбира се/ от това министерство не само са присъствали винаги на ежегодни балансови комисии за разглеждане резултатите от дейността на задграничните дружества, но са участвували и при вземане на решения за печалбите - за тяхното разпределение или капитализиране. Така че, най-малко е некоректно сега Министерството на финансите да прави изводи, които са твърде далеч от истината!
На стр. 106 проличават още веднъж противоречията по въпроса за начина за съгласуване и разрешаване на заеми от фонд. Така във втория абзац е написано, че "МВТ след съгласуване с Министерството на финансите и БВТБ е разрешавало на съответните външнотърговски организации временни заеми от фонда по срокове, лихви и други условия, определени за всеки конкретен случай.". В последния абзац обаче се отбелязва, че "Средствата от този фонд са разрешавани без съгласуване с Министерския съвет, КИНТС и /забележете/ с Министерството на външната търговия?! /т.е., да съгласува със самото себе си/
Ревизията отива по-нататък в своите разсъждения, като прави твърде странната оценка за фиктивност на гаранциите, давани пред БВТБ от различните кредитополучатели. Това е много сериозно обвинение срещу банката, но в което има известна доза истина. Не сключените договори и гаранции са били фиктивни, а действията на банката за защита интересите на фонда, предоставен й за разпореждане, съгласно нейната практика за такива случаи, са били неефективни. За това не са били необходими специални договори, а банката е следвало да си върши добросъвестно работата, за която си е начислявала освен комисионни, но е използвала и средствата по фонда за свои нужди.
Не е истина, че Министерството на външната търговия не е реагирало и не искало принудително събиране на вземанията си при просрочени кредити, но оправданието на банката винаги е било, че най-напред българските организации е следвало да си изпълнят годишните планове за валутни приходи. В крайна сметка излиза така, че е бил виновен "Негово величество планът за валутните приходи” за просрочените плащания към фонда. Това отново не е цялата истина, тъй като подходът на БВТБ в различните случаи е бил различен. Така например на стр. 108 е даден пример с отпуснат заем за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори” до 1985 г., разрешен с писмо № 14.00-241 от 26 март 1986 г. на МВТ. И тук ревизията е подвела съставителите на доклада, които безрезервно са включили в доклада тази констатация. Въпросният заем действително е отпуснат за тази цел и най-вече да се предотврати фалитът на дружеството. В писмото /от което е цитирана само първата част/ се дават указания на БВТБ заемът да се оформи съгласно банковите изисквания и да задължи кредитополучателя "Балканкар" да възстанови главницата от 650 хил. щ. долара плюс 7 на сто годишна лихва на 31 декември същата година. От своя страна и със същата цел БВТБ отпуска от свои средства на "Балканкар" още 650 хил. щ. долара, платими също на 31 декември 1986 година. Или общият размер на необходимите средства, отпуснати заемообразно от два източника на "Балканкар" за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" и недопускане на неговия фалит е 1300 хил. щ. долара.
Въпреки изричните указания на Министерството на външната търговия Българската външнотърговска банка да вземе всички необходими мерки за гарантиране връщането на сумата, на падежа 31 декември 1986 г. БВТБ отново минава в просрочие дължимата от "Балканкар" сума на фонда от 650 хил. щ. долара, но своята част от 650 хил. щ. долара си прибира. За банката явно не е важал принципът най-напред "Балканкар" да изпълни плана си за валутните постъпления, аргументи, многократно изтъквани пред ръководството на Министерството на външноикономическите връзки за просрочените плащания на кредитополучателите на заеми от фонда!
Никъде обаче не е направен и упрек за действията на БВТБ, които са били в пълно противоречие с банковата практика и етика.
Изхождайки от горната и нормативно установена организация става ясно, че всички необходими предварителни проучвания, разчети и обосновки, с които са се аргументирали целесъобразността и икономическата изгода на съответната стопанска или външнотърговска организация от влагането на определени валутни средства в негово задгранично дружество, са изготвяни изцяло от специалисти на организацията и на отрасловото министерство. По тази причина не министърът на външната търговия, а министърът на отрасловото министерство и неговият екип от специалисти носят основната отговорност за евентуалната неефективна бъдеща дейност и реализирани загуби на задграничното дружество за което те са изготвяли "аргументираното" предложение и "реалните разчети”, станали причина за положително решение на Министерския съвет.
От изнесеното дотук става пределно ясно, че вината и отговорността за негативната дейност, резултати и фалити на някои от задграничните дружества, а оттук - нанесените значителни валутни загуби за страната, трябва да се понесат от тези, които с изготвянето на неверни и нереални разчети и обосновки са станали причина за последващи неправилни и във вреда на българските икономически интереси решения на Министерския съвет. Или се налага изводът, че кръгът на виновниците за негативните резултати в тази област от икономиката трябва значително да бъде разширен, а не да бъде стеснен и съсредоточен, както са и изводите на комисията, единствено върху бившите министри на външната търговия - Христо Христов и Андрей Луканов. Възприемането на такъв подход ще бъде едно коректно и в интерес на истината действие на съставителите на доклада.
Така например за фалита на дружеството "Хохлойтнер" -Виена, и реализираната загуба в размер на 239 млн. австрийски шилинга /около 18 млн. щ. долара по тогавашния курс на австрийския шилинг към щ. долар/отговорност трябва да носи бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти; за фалита на "Рьоперверк" - Германия /от 1 януари 1991 г. дружеството се намира вече в служебна ликвидация!/ и очертаващата се загуба от около 100 млн. ДМ, колективна и лична отговорност трябва да се търси от членовете на бившата валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и на първо място от Огнян Дойнов - главен инициатор на покупката, и от секретаря на комисията г-н А. Луканов; за покупката на преобладаващата част от капитала на дружеството "Ортман и Хербст" -Германия, при изключително неблагоприятни условия /дружеството е било в момента на покупката в тежко финансово състояние и с балансова загуба от около 4 млн. ДМ, но независимо от това българските дялове се закупуват 2,5 пъти по-скъпо от номиналната им стойност/ вина имат Петко Данчев и Христо Христов. За този случай е характерно, че докладът за покупка е внесен от двамата в Министерския съвет без да бъде предварително съгласуван не само с Министерството на финансите, Българската външнотърговска банка, но и с отдел "Задгранични дружества" в самото Министерство на външната търговия! Примерите могат да бъдат продължени, но явно вината трябва да бъде установявана за всеки конкретен случай и да се търси персонална отговорност от бивши ръководители на министерства, ведомства и стопански организации, чиито имена могат лесно да бъдат установени.
Материалът и изводите на комисията щяха да бъдат попълни и точни, ако изготвителите бяха изискали от архивата на бившето Министерство на външноикономическите връзки или от тази на Министерския съвет ежегодно внасяните доклади за резултатите от дейността на задграничните дружества с българско участие. В тях е извършван задълбочен анализ на резултатите и проблемите на дружествата и са правени редица предложения за тяхното решаване. Такива доклади е имало до 1987 г. включително, като този за 1988 г. не е бил внесен по нареждане на Андрей Луканов.
Съвсем накратко е необходимо да се спре вниманието и на изводите за т.н. Фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", които също могат да бъдат атакувани.
На първо място не е вярна констатацията на стр. 96 от доклада, че средствата от фонда са разрешавани без съгласуване с Министерството на финансите, а само от Бюрото на Министерския съвет, КИНТС на МС и Министерството на външната търговия. Самият извод е напълно безсмислен, тъй като нито Бюрото на Министерския съвет, нито КИНТС на МС е вземал решения без да има съгласието от Министерството на финансите и Българската външнотърговска банка. Цялата работа е в това, че тези въпроси са съгласувани тогава с други служби в Министерството на финансите, а не с ревизионните такива. Това е било въпрос на организация и липса на съгласуване в самото Министерство на финансите. Нещо повече - представители /не ревизори, разбира се/ от това министерство не само са присъствали винаги на ежегодни балансови комисии за разглеждане резултатите от дейността на задграничните дружества, но са участвували и при вземане на решения за печалбите - за тяхното разпределение или капитализиране. Така че, най-малко е некоректно сега Министерството на финансите да прави изводи, които са твърде далеч от истината!
На стр. 106 проличават още веднъж противоречията по въпроса за начина за съгласуване и разрешаване на заеми от фонд. Така във втория абзац е написано, че "МВТ след съгласуване с Министерството на финансите и БВТБ е разрешавало на съответните външнотърговски организации временни заеми от фонда по срокове, лихви и други условия, определени за всеки конкретен случай.". В последния абзац обаче се отбелязва, че "Средствата от този фонд са разрешавани без съгласуване с Министерския съвет, КИНТС и /забележете/ с Министерството на външната търговия?! /т.е., да съгласува със самото себе си/
Ревизията отива по-нататък в своите разсъждения, като прави твърде странната оценка за фиктивност на гаранциите, давани пред БВТБ от различните кредитополучатели. Това е много сериозно обвинение срещу банката, но в което има известна доза истина. Не сключените договори и гаранции са били фиктивни, а действията на банката за защита интересите на фонда, предоставен й за разпореждане, съгласно нейната практика за такива случаи, са били неефективни. За това не са били необходими специални договори, а банката е следвало да си върши добросъвестно работата, за която си е начислявала освен комисионни, но е използвала и средствата по фонда за свои нужди.
Не е истина, че Министерството на външната търговия не е реагирало и не искало принудително събиране на вземанията си при просрочени кредити, но оправданието на банката винаги е било, че най-напред българските организации е следвало да си изпълнят годишните планове за валутни приходи. В крайна сметка излиза така, че е бил виновен "Негово величество планът за валутните приходи” за просрочените плащания към фонда. Това отново не е цялата истина, тъй като подходът на БВТБ в различните случаи е бил различен. Така например на стр. 108 е даден пример с отпуснат заем за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори” до 1985 г., разрешен с писмо № 14.00-241 от 26 март 1986 г. на МВТ. И тук ревизията е подвела съставителите на доклада, които безрезервно са включили в доклада тази констатация. Въпросният заем действително е отпуснат за тази цел и най-вече да се предотврати фалитът на дружеството. В писмото /от което е цитирана само първата част/ се дават указания на БВТБ заемът да се оформи съгласно банковите изисквания и да задължи кредитополучателя "Балканкар" да възстанови главницата от 650 хил. щ. долара плюс 7 на сто годишна лихва на 31 декември същата година. От своя страна и със същата цел БВТБ отпуска от свои средства на "Балканкар" още 650 хил. щ. долара, платими също на 31 декември 1986 година. Или общият размер на необходимите средства, отпуснати заемообразно от два източника на "Балканкар" за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" и недопускане на неговия фалит е 1300 хил. щ. долара.
Въпреки изричните указания на Министерството на външната търговия Българската външнотърговска банка да вземе всички необходими мерки за гарантиране връщането на сумата, на падежа 31 декември 1986 г. БВТБ отново минава в просрочие дължимата от "Балканкар" сума на фонда от 650 хил. щ. долара, но своята част от 650 хил. щ. долара си прибира. За банката явно не е важал принципът най-напред "Балканкар" да изпълни плана си за валутните постъпления, аргументи, многократно изтъквани пред ръководството на Министерството на външноикономическите връзки за просрочените плащания на кредитополучателите на заеми от фонда!
Никъде обаче не е направен и упрек за действията на БВТБ, които са били в пълно противоречие с банковата практика и етика.
Просрочените плащания са неоспорим факт, но за вината може да се спори.
Целта на този фонд е била да подпомага намиращите се в критично състояние задгранични дружества, а такива по понятни причини са били най-вече тези На "Балканкар". Вече беше отбелязано, че лошото качество на карите, които без допълнителна доработка в задграничните дружества, са били практически непродаваеми на западните пазари. Тази предпродажбена подготовка в повечето случаи, на практика е била скъпо струващо продължаване производствения процес на място, включваща пълен демонтаж, вграждане на местни възли и детайли, монтаж и боядисване. Този факт е достатъчен, за да се разбере защо тези дружества не са били в състояние да си плащат заемите на настъпилите падежи и са били просрочвани. А защо банката не ги е събирала от гарантите - български организации, вече стана дума.
Проблемите на тези дружества са били много добре известни и на Министерството на финансите и многократно са отбелязвани дори и в ревизионни документи. Отделно от това те са разглеждани много подробно и задълбочено в ежегодните доклади, които Министерството на външната търговия е внасяло з Министерския съвет.
Приключвайки въпросите за просрочените заеми и за получаване на максимално вярна информация по тези въпроси, би следвало да се отбележи и един твърде съществен факт, на който досега никой не е обръщал достатъчно сериозно внимание.
Просрочените плащания са неоспорими , но се пропуска важното обстоятелство, че просрочилите заеми дружества "Сибикар Карели Елеватори", "Технокар", "Софбим" и "Сетеф" притежават собствени материално-технически бази, от чиято евентуална продажба ще бъдат незабавно възстановени дължимите по фонда суми.
Предложението остатъкът по сметката на фонда в размер на 3 135 568,54 щ.долара да се внесат з приход на държавния бюджет, няма абсолютно никаква логика. Няма никакви основания тази сума да се внася в бюджета, след като от него не е получен нито цент за формиране на този фонд и не са изразходвани никакви валутни средства за подпомагане дейността на задграничните дружества с българско участие. Такова решение би било характерно за тоталитарния режим, но не и за налагащите се демократични принципи на ръководство "на икономиката. По мое мнение тези средства ще бъдат най-полезни ако с тях се формира фонд за насърчаване на износа на държавните и частните стокопроизводители. Министерството на финансите отдавна е получило своята, и то преобладаваща, част от внесените в страната печалби от дейността на задграничните дружества с българско участие.
Изключително невярна информация, отнасяща се за фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", е изнесеният факт, че по него е имало набрани суми за около 350 млн.щатски долара, а просрочените заеми, отпуснати на задгранични дружества възлизали на около 120 млн.щ. долара ! Интересно какви източници на информация са ползвани, за да се запишат в доклада тези абсурдни и нямащи нищо общо с действителността цифри.
Има безспорна информация, че от създаването си досега в този фонд, под формата на отчисления от печалбата, са постъпили не повече от 12-15 млн .щ. долара ! Този факт много лесно е могъл да бъде установен, ако беше направена една елементарна справка в счетоводството на БВТБ, което наблюдава постъпленията и разходите по този фонд. Тук е необходимо да се подчертае, че в отдел "Задгранични дружества11 на бившето МВИВ в оперативен ред е била заведена книга за постъпленията и разходите по този фонд, на основание изпращаните банкови извлечения, както и партиди на кредитополучателите, с условията и датите на погасяването им, съгласно сключените договори на БВТБ с гарантите по кредитите. Това е позволявало всеки момент да се знае състоянието на фонда и остатъчното салдо по него. И тук изводите на Министерството на финансите отново се разминават с действителността. За съжаление тази книга при ликвидацията на Министерството на външноикономическите връзки е изчезнала.
Що се отнася до "просрочените" 120 млн.щ.долара, те се самооборват от данните от ревизионния акт на Министерството на външноикономическите връзки, цитирани много подробно в доклада и в интерес на истината са напълно верни. При едно елементарно превръщане на отделните валути в щатски долари и събиране на сумите, щеше да се разбере, че размерът на просрочените плащания по заеми, отпуснати на задграничните дружества, заедно с наказателните лихви (последните за някои заеми надхвърлят вече и сумата на главниците!), са в рамките на 8-9 млн.щ.долара! Или отбелязаната в доклада сума от 120 млн.щ.долара е близо 15 пъти по-голяма от реалната такава! Не ми се иска да вярвам, че съставителите на доклада са били съзнателно подведени от своите експерти с посочване на явно нереални и неверни цифри, но това е твърде неприятен факт, който може като бумеранг да се върне обратно към комисията и да омаловажи други сериозни нейни изводи. Подчертавам още веднъж, че работата, която са свършили изготвителите на доклада, е огромна, полезна, но и твърде деликатна, което изисква изключителна точност при поднасяне на фактите. Явно в някои отношения те са се предоверили на компетентността и професионализма на експертите си, какъвто е горният случай. Дебело трябва да се подчертае, че именно такива пропуски наливат вода в друга воденица и могат да имат твърде неприятни последици за самите съставители на доклада, още повече като се знае срещу кого е насочен основният удар, а това е личност, която никак не е за подценяване. Затова всеки извод трябва да бъде закован с документи, а не с неверни факти!
В заключение се налага да засегна и един твърде сериозен проблем, свързан с безразборните и непрофесионално поднесените публикации в различни вестници за дейността и резултатите на задграничните дружества с българско участие. Не може и не бива повече заради лошата работа и резултати на няколко задгранични дружества, останалите да бъдат слагани под един общ знаменател с тях и да бъдат квалифицирани главно като "перачи на мръсни пари", на корупция, финансови нарушения и други сензационни вестникарски "разкрития", с които единствено се манипулира обществеността.
В тази връзка не трябва да се забравя, че създадените над 350 задгранични дружества са държавна собственост и представляват един неоценим дистрибуторски апарат на страната, който може и трябва да бъде най-рационално използван, за да можем да очакваме и неговият съществен принос при прехода ни към пазарна икономика.
От неверните, неточни и некоректни публикации най-малко държавата има полза, ако иска и в бъдеще да притежава сериозна задгранична собственост. А предстои и приватизация и не е никак без значение да бъдат предложени за продажба на наши и чужди клиенти дружества, ползващи се с добро име и авторитет в бранша, а не компрометирани и то благодарение и основно на нашите масмедии, продължаващи да търсят сензации във всичко. Тази практика трябва незабавно да бъде по някакъв начин преустановена, ако искаме да възстановим на страната по-голяма част от вложените под различни форми средства зад граница.
Преди да приключа искам още веднъж да подчертая извода, който съвсем естествено се налага, а именно, че за тоталитарния период е характерно, не както досега се считаше, просто сливане на партийните с държавните структури, а изводът, че партията е била винаги над държавата! Всички най-важни решения, касаещи икономиката на страната, са вземани от Политбюро и ЦК на БКП
и различните негови комисии и на първо място прословутата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП. Достатъчно е да се проверят и анализират някои нейни решения, ще стане напълно ясно, че тяхното изпълнение е довело до нанасяне на огромни финансови щети на страната. По тази причина почти всяко решение на тази комисия може да бъде предмет на завеждане на следствено дело срещу членовете й. Затова за мен лично е непонятно решението на Главната прокуратура със завеждането на т.н. Дело № 4. Както вече е отбелязано в нашата информация, този акт явно е бил много добре пресметнат ход на БСП в общата отговорност да се размие личната безотговорност. Така както вървят нещата по това дело, евентуални резултати могат да се очакват едва в началото на следващото столетие.
Споменах, че ръководството на комунистическата партия е било винаги над държавата, защото всички решения за икономическото развитие на страната предварително са вземани от него и от името на БКП, а на държавната изпълнителна власт е била предоставена унизителната роля, без право на коментар, да ги оформя нормативно.
Считам за необходимо да запозная правителството и с една малко известна на обществеността дейност на бившата Държавна сигурност. Името на Държавна сигурност все още инстинктивно се свързва с репресивния апарат на тоталитарния режим. Досега липсваше информация за една друга страна от работата на органите за сигурност, а именно дейността й по линия на икономиката.
От данните, за които по-нататък ще стане дума, ясно проличава изключително трудните и опасни условия на работа на оперативните работници в службите за сигурност по предотвратяване и разкриване на крупни стопански престъпления за периода от 1974 до 1989 година.
Освен това от изнесените случаи се вижда как е действала тогава ръководната партийно-държавна върхушка за прекратяване на съдебни преследвания срещу техни протежета, извършили стопански престъпления и лични присвоявания в особено големи размери. Тази информация би следвало да се предостави и на Икономическата комисия на Народното събрание и по-специално на подкомисията за установяване виновниците за националната катастрофа. Последната би могла да направи предложение в Парламента да бъде прието решение не само за възстановяване на прекратени предварителни следствия и съдебни дела, но и да се потърси най-строга съдебна отговорност и от лицата, които благодарение на тогавашното си служебно и партийно положение грубо са нарушили дори тогава действащото законодателство на страната.
От 1974 до 1989 г. работата на бившата ДС по линия на икономиката е била регламентирана от около 30 заповеди, инструкции, правилници и доклади с указания.
В тях са били разработени целите, задачите, функциите, статута и правомощията на звената, имащи отношение към икономиката.
Наред със задачите, свързани с разкриване и пресичане на шпионаж в полза на чужди държави в различните жизнено важни звена от икономическата система, тези служби са предотвратявали и разкривали конкретни стопански престъпления и осъществявали сигнална и информационна функция.

Що се отнася до "просрочените" 120 млн.щ.долара, те се самооборват от данните от ревизионния акт на Министерството на външноикономическите връзки, цитирани много подробно в доклада и в интерес на истината са напълно верни. При едно елементарно превръщане на отделните валути в щатски долари и събиране на сумите, щеше да се разбере, че размерът на просрочените плащания по заеми, отпуснати на задграничните дружества, заедно с наказателните лихви (последните за някои заеми надхвърлят вече и сумата на главниците!), са в рамките на 8-9 млн.щ.долара! Или отбелязаната в доклада сума от 120 млн.щ.долара е близо 15 пъти по-голяма от реалната такава! Не ми се иска да вярвам, че съставителите на доклада са били съзнателно подведени от своите експерти с посочване на явно нереални и неверни цифри, но това е твърде неприятен факт, който може като бумеранг да се върне обратно към комисията и да омаловажи други сериозни нейни изводи. Подчертавам още веднъж, че работата, която са свършили изготвителите на доклада, е огромна, полезна, но и твърде деликатна, което изисква изключителна точност при поднасяне на фактите. Явно в някои отношения те са се предоверили на компетентността и професионализма на експертите си, какъвто е горният случай. Дебело трябва да се подчертае, че именно такива пропуски наливат вода в друга воденица и могат да имат твърде неприятни последици за самите съставители на доклада, още повече като се знае срещу кого е насочен основният удар, а това е личност, която никак не е за подценяване. Затова всеки извод трябва да бъде закован с документи, а не с неверни факти!
В заключение се налага да засегна и един твърде сериозен проблем, свързан с безразборните и непрофесионално поднесените публикации в различни вестници за дейността и резултатите на задграничните дружества с българско участие. Не може и не бива повече заради лошата работа и резултати на няколко задгранични дружества, останалите да бъдат слагани под един общ знаменател с тях и да бъдат квалифицирани главно като "перачи на мръсни пари", на корупция, финансови нарушения и други сензационни вестникарски "разкрития", с които единствено се манипулира обществеността.
В тази връзка не трябва да се забравя, че създадените над 350 задгранични дружества са държавна собственост и представляват един неоценим дистрибуторски апарат на страната, който може и трябва да бъде най-рационално използван, за да можем да очакваме и неговият съществен принос при прехода ни към пазарна икономика.
От неверните, неточни и некоректни публикации най-малко държавата има полза, ако иска и в бъдеще да притежава сериозна задгранична собственост. А предстои и приватизация и не е никак без значение да бъдат предложени за продажба на наши и чужди клиенти дружества, ползващи се с добро име и авторитет в бранша, а не компрометирани и то благодарение и основно на нашите масмедии, продължаващи да търсят сензации във всичко. Тази практика трябва незабавно да бъде по някакъв начин преустановена, ако искаме да възстановим на страната по-голяма част от вложените под различни форми средства зад граница.
Преди да приключа искам още веднъж да подчертая извода, който съвсем естествено се налага, а именно, че за тоталитарния период е характерно, не както досега се считаше, просто сливане на партийните с държавните структури, а изводът, че партията е била винаги над държавата! Всички най-важни решения, касаещи икономиката на страната, са вземани от Политбюро и ЦК на БКП и различните негови комисии и на първо място прословутата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП. Достатъчно е да се проверят и анализират някои нейни решения, ще стане напълно ясно, че тяхното изпълнение е довело до нанасяне на огромни финансови щети на страната. По тази причина почти всяко решение на тази комисия може да бъде предмет на завеждане на следствено дело срещу членовете й. Затова за мен лично е непонятно решението на Главната прокуратура със завеждането на т.н. Дело № 4. Както вече е отбелязано в нашата информация, този акт явно е бил много добре пресметнат ход на БСП в общата отговорност да се размие личната безотговорност. Така както вървят нещата по това дело, евентуални резултати могат да се очакват едва в началото на следващото столетие.
Споменах, че ръководството на комунистическата партия е било винаги над държавата, защото всички решения за икономическото развитие на страната предварително са вземани от него и от името на БКП, а на държавната изпълнителна власт е била предоставена унизителната роля, без право на коментар, да ги оформя нормативно.
Считам за необходимо да запозная правителството и с една малко известна на обществеността дейност на бившата Държавна сигурност. Името на Държавна сигурност все още инстинктивно се свързва с репресивния апарат на тоталитарния режим. Досега липсваше информация за една друга страна от работата на органите за сигурност, а именно дейността й по линия на икономиката.
От данните, за които по-нататък ще стане дума, ясно проличава изключително трудните и опасни условия на работа на оперативните работници в службите за сигурност по предотвратяване и разкриване на крупни стопански престъпления за периода от 1974 до 1989 година.
Освен това от изнесените случаи се вижда как е действала тогава ръководната партийно-държавна върхушка за прекратяване на съдебни преследвания срещу техни протежета, извършили стопански престъпления и лични присвоявания в особено големи размери. Тази информация би следвало да се предостави и на Икономическата комисия на Народното събрание и по-специално на подкомисията за установяване виновниците за националната катастрофа. Последната би могла да направи предложение в Парламента да бъде прието решение не само за възстановяване на прекратени предварителни следствия и съдебни дела, но и да се потърси най-строга съдебна отговорност и от лицата, които благодарение на тогавашното си служебно и партийно положение грубо са нарушили дори тогава действащото законодателство на страната.
От 1974 до 1989 г. работата на бившата ДС по линия на икономиката е била регламентирана от около 30 заповеди, инструкции, правилници и доклади с указания.
В тях са били разработени целите, задачите, функциите, статута и правомощията на звената, имащи отношение към икономиката.
Наред със задачите, свързани с разкриване и пресичане на шпионаж в полза на чужди държави в различните жизнено важни звена от икономическата система, тези служби са предотвратявали и разкривали конкретни стопански престъпления и осъществявали сигнална и информационна функция.
Информационната дейност се е заключавала в предоставянето на данни за негативни процеси и тенденции в отраслите на икономиката, неизгодно сключени сделки, предпоставки и причини за аварии и произшествия, нарушения на технологични режими и санитарно-хигиенни норми, възникнали социални напрежения з резултат на действия на стопански ръководства и екологични проблеми.
Общо за периода 1980-1989 г. са съхранени в архив 424 документа, предоставени на ръководството на МВР и висши държавни и партийни органи. Освен на национално ниво придобитите данни за конкретни неблагополучия и проблеми са реализирани и чрез регионалните държавни и партийни структури.
В информациите освен фактите са посочвани отговорните ръководители, за които са били предназначени и които по силата на своето служебно положение е следвало да вземат необходимите мерки.
По принцип в МВР не са се получавали обратно отговори за предприетите действия по поставените в информациите проблеми.
В отделни случаи по оперативен и официален път се е установявало, че предоставените материали са достигнали до адресатите, но реакцията не винаги е била достатъчна и ефективна.
Освен чрез специалните сигнални информации, ежеседмично са били подготвяни (лични строго секретни) обзорни оперативни сводки за ТОДОР ЖИВКОВ, МИЛКО БАЛЕВ, ГРИША ФИЛИПОВ, ГЕОРГИ АТАНАСОВ, ЧУДОМИР АЛЕКСАНДРОВ и ДИМИТЪР СТОЯНОВ, в които са включвани и констатираните слабости в националната икономика.
От началото на 1990 г. са предадени във връзка със следствени дела № 1 и № 4 от 1990 г. материали на Главната прокуратура и ГСУ-М8Р, както и други за нанесени крупни щети на икономиката, на базата на които са заведени следствени дела срещу ОГНЯН ДОЙНОВ, ГЕОРГИ ПАНКОВ, ГРИГОР СТОИЧКОВ, ТОНЧО ЧАКЪРОВ, ХРИСТО ХРИСТОВ и др.
Провеждат се оперативно-следствени действия по над 20 случая, нанесли крупни щети на икономиката на страната. По-характерни от тях са:
1. Нефтена концесия - Либия - неправилни управленски.—-решения на Т.ЖИВКОВ и тогавашното правителство;
2. Хидро-технически комплекс "Никопол-Турну Мъгуреле" -неправилни управленски решения на Т.ЖИВКОВ и правителството;
3. Национална програма "Гъвкави автоматизирани производствени системи" - неправилни решения на ръководни органи на БКП, тогавашното правителство, ТОНЧО ЧАКЪРОВ и МИХАИЛ БОЗАРОВ;
4. Енергетика - неправилни управленски решения на бившия зам.-министър и пълномощник на бюрото на МС по изграждането на АЕЦ "Козлодуй" - ОВЕТ ТАДЖЕР.
Ефектът от дейността на икономическите структури на ЛС като цяло чрез предотвратяване на неизгодни външнотърговски сделки, подадена ценова, технологична, научно-техническа и др. информация и документация и предотвратени вредни последици от бездействия е надхвърлил един милиард валутни лева за периода 1972-1989 г. (около 1,115 млн.щатски долара).
Значителен ефект е бил постигнат от предотвратени конкретни престъпления а сферата на икономиката, чиито извършители са били български и чужди граждани и възстановените от тях щети. Типични примери в това отношение са следните:
1. За извършени престъпления в периода 1976-1986 г. българският гражданин ТОДОР МАРЧИНКОВ - главен специалист в "Техноекспортстрой" и "Монтажи", през 1987 г. е бил признат за виновен по чл. 201, 250, 282, 284 и 302 от НК и осъден. Предметите на престъплението са били на стойност 501 000 австрийски шилинга и 51 000 лв. и са отнети в полза на държавата. По същото дело австрийският гражданин ОТТО КАРЛ ПОСПИШИЛ – представител на фирмата "Спирал" - Австрия, е бил признат за виновен по чл. 250, 282, 284 и 304 от НК и осъден. Освободен е под гаранция в размер на 100 000 щ. долара и 3000 лв., които са били внесени в БНБ.
2. Същата година, в качеството на обвиняем, е привлечен ДИМИТЪР СОЛАРСКИ - зам.-генерален директор на комбината "Контролно-заваръчни работи" за това, че през 1986 г. е сключил неизгодна сделка с японската фирма "Кобе Стийл" за доставка на метални конструкции за строителен обект в Египет, в резултат на което били нанесени щети в размер на около 300 000 Загубите били прикрити с изготвени от СОЛАРСКИ фиктивни фактури за сметка на печалбата. Извършил е и валутни престъпления -в размер около 10 000 долара. С привличането му към наказателна отговорност дейността му е пресечена и щетите възстановени.
3. През 1988 г. в ГСУ е образувано дело срещу АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ - зам.-директор на Стопанския комбинат "Хидрострой"-Ботевград, а хода на което е установено, че като директор на обект "Хасаке" в Либия през периода март 1986 - юни 1987 г. е присвоил над 200 000 сирийски лири, които след приключване на делото е възстановил в републиканския бюджет.
4. Същата година е привлечен в качеството на обвиняем МАРИН ПЪРВАНОВ - директор на Инженерингово предприятие "минерал-инженеринг", който в условията на продължавано престъпление е нанесъл щети на държавата в размер на 1 410 868 щ.долара и 825 хил.лева, покривайки състава на чл. 219, ал. 4 от НК.
5. През 1989 г. е установено, че ТЕНЬО ТЕНЕВ, като представител на МВнР зад граница, е присвоил 33 000 щ.долара, които по време на предварителното следствие е възстановил в републиканския бюджет.
Обекти на дейност на органите за сигурност в това отношение са били български граждани ръководители и изпълнители от средния ешелон на икономиката - предприятия, обединения и министерства.
Същевременно, особено през последните години, оперативните звена на ДС по линия на икономиката са се сблъсквали със случаи на незавеждане или прекратяване на дела за нанесени крупни щети на държавата.
При някои от тях, по оценка на следствието и прокуратурата, данните не са били достатъчни за образуване на предварително производство, а при други в хода на процеса не са постигнати резултати поради намеса на бивши отговорни лица. Характерни примери са:
1. Дело за корупция на ХРИСТО МИТРОВ-ЛОКОРСКИ.
През 1977 г. за нанесени щети от 303 хил.щ.долара под формата на лични комисионни и злоупотреби като служител в смесено дружество "Конор"-Швейцария, е водено следствие, което по неизвестни причини е прекратено от Софийска градска прокуратура.
През периода 1981-1990 г. ЛОКОРСКИ е внасял в страната големи количества нискокачествени тютюни. Извършил е множество документни престъпления, засягащи и чужди държави.
През 1988 г. е внесъл 15 хил.т тютюн за унищожаване. По данни на специалисти тютюнът бил органолептичен и радиоактивен, а от сделката ЛОКОРСКИ е получил 1,5 млн.щ.долара. По случая е образувана правителствена комисия и следствено дело, което е спряно от Окръжна прокуратура - Разград.
По това време лицето е поддържало близки контакти с ГРИША ФИЛИПОВ, ХРИСТО ХРИСТОВ, СТОЙО КЬОСЕВ и БОНЧО МИТЕВ.
2. Дело за корупция срещу лицата ИВАН ЦОНЕВ и ЕДУАРД ЯЗЪДЖЯН - зам.-генерални директори на ДСО "Български тютюни".
През 1975 г. са внесли оборудване нулева серия от фирмата "Молинс" - Англия, за цигарена фабрика Ст.Загора, без предварителни проучвания и икономическа обосновка. В резултат на това оборудването не достига количествените и качествените показатели, от което са настъпили значителни материални щети и социални напрежения.
Горното е доказано от финансова ревизия с акт за начет, но с намесата на КРЪСТЬО ТРИЧКОВ и решение на МС лицата са оневинени.
3. Дело на група лица за корупция, безстопанственост и злоупотреби в инженеринговата и строителна дейност на ИСО "Агрокомплект" зад граница.
Данните са потвърдени от финансова ревизия на строителни обекти в Сирия и Ирак.
Следственото дело е прекратено от Софийска градска прокуратура, въпреки възражение на отдел "Следствен" - СГУ-МВР.
4. Дело за валутно престъпление на ДОБРИ ДОБРЕВ в размер на 15,5 хил.долара, внесено в Първа районна прокуратура, по което не е образувано наказателно производство.
5. Дело за причинени неоправдани стопански разходи и щети в размер на над б млн.лева от ЕВТИМ КУКУЯНОВ - служител в ЦКС, образувано от Главна прокуратура по наши данни и ревизионен акт на КДНК и прекратено от ГСУ-МВР на основание Закона за амнистията от 1987 година.
6. МИТКО ГОГОШЕВ - началник на астрономическата обсерватория в Ст.Загора. През 1983 г. при митническа проверка са намерени материали с гриф "строго секретно", подготвени за изнасяне в САЩ. Образуваното следствено дело по факта е доказало извършеното нарушение на чл. 357 (престъпление против държавната тайна) от НК, но е прекратено по указание на СТОЯН МАРКОВ.
7. Следствено дело № 1/1986 г. срещу д-р РАДА АРГИРОВА от БАН за внос- на вируса на СПИН в страната, при което са установени нарушения на Закона за митниците, Закона за народното здраве и Правилника за неговото прилагане, Наредба № 5 на Комитета по труда и работната заплата. Същото е прекратено с намесата на ГРИГОР СТОИЧКОВ и ЛЮБОМИР ШИНДАРОВ.
8. Следствено дело № 30 от 1987 г. срещу проф. ТОДОР ПОПОВ от БАН за издаване на държавна тайна на чужди организации и нарушения на Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол (ЗСВЦВК) - престъпления по чл. 104, 105 и 250 от НК. В хода на следствието под въздействие на ЕМИЛ ХРИСТОВ и НАЧО ПАПАЗОВ, той е освободен под гаранция от предварителен арест и се самоубива в дома си.
9. Следствено дело № 80 от 1986 г. срещу ЕВГЕНИ ДЮКЯНДЖИЕВ от БАН за корупция и разложение, при което са доказани присвоявания в съучастие с акад. ГЕОРГИ БРАНКОВ, проф. ХРИСТО ХРИСТОВ и проф. ДОБРОМИР КОЛАРОВ. Под въздействието на НАЧО ПАПАЗОВ и главния прокурор ЛЮТОВ обвиненията срещу БРАНКОВ, ХРИСТОВ и КОЛАРОВ са снети и съдът постановява несъответстваща на деянието присъда на ДЮКЯНДЖИЕВ.
10. Следствено дело от 1984 г. на КЪНЧО БОНЕВ - служител в Държавния комитет за наука и технически прогрес, за нарушения на чл. 282 (престъпления по служба) от Наказателния кодекс, доказани с ревизии от КДНК и МФ с произтичащи щети над 42 хил.валутни лева, прекратено под давление на НАЧО ПАПАЗОВ и МАРИН ПЕТРОВ.
11. Следствено дело за корупция на лицата ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ и ГЕОРГИ МИЛАДИНОВ - ръководители в Инженеринговото строително монтажно управление "Телекомплект" при МИС. Следствените органи, а по-късно и Главната прокуратура са потвърдили предмета на престъплението, но по указание на МИНЧО ЧУНТОВ - ГК на БКП, делото е прекратено.
12. Данни за присвоявания от страна на БОГОМИЛ ПЕТКОВ, бивш директор на СИЦ на МИС са изпратени на Градската прокуратура и КДНК за вземане на отношение. Наказателни мерки срещу лицето не са предприети, той като същото е зет на СВЕТЛА ДАСКАЛОВА.
13. Дело. за корупция срещу ИВАН ЛАПАЛЕЗОВ - бивш генерален директор на фирмата "Булфрахт". Въпреки доказана престъпна дейност, делото е върнато от ГСУ и не е възбудено наказателно производство. Лицето е профилактирано без да възстанови щетите на държавата.
14. Дело за разхищения в размер на 4,5 млн.щ.долара от лицето ГЕОРГИ ДЕЧЕВ - бивш директор в СО "БДЖ", следствие на неизгодно сключени сделки.
15. Не е образувано наказателно производство, поради намесата на бившия зам.-министър на транспорта СТОИЛ ФЕРДОВ.
16. Следствено дело № 68 от 1989 г. на ГСУ на БИСЕР ДИМИТРОВ - бивш генерален директор на Стопанския комбинат "Оргтехника". Очертаваща се щета за 19 млн.долара. Следствието е прекратено по настояване на ОГНЯН ДОЙНОВ. Лицето в момента е зад граница.
17. Следствено дело за корупция и неизгодно сключени сделки в Турция за около 6 млн.долара на МАРИН ПЪРВАНОВ - бивш зам.-генерален директор на "Минералимпекс", водено в отдел "Следствен" - София-град, и прекратено след като близка връзка на ПЪРВАНОВ е провела разговор със секретарката на Т.Живков.
18. ИЛИЯ БИМБАШИЕВ - бивш служител на "Булгарконтрола" е осъден на 8 години лишаване от свобода за валутни престъпления и документни престъпления. Изтърпяването на наказанието е отменено след намесата на БОРИС ЛАГАДИНОВ.
19. Особено характерен е случаят със служители и сътрудници от служба "Културно наследство" при Министерството на външните работи, свързани и с фонд "1300 години България" .
През месец март 1982 г. състав на Върховния съд -Военна колегия, е осъдил лицата:
ЖИВКО ПОПОВ - кандидат-член на ЦК на БКП, бивш служител на ДС, зам.-министър на МВнР и посланик в ЧССР - по чл. 203, ал. 1 и 2 (присвояване) във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 на 20 години лишаване от свобода.
ВЪЛО ГОРАНОВ - собственик на австрийската фирма "УЛПИЯ" - по чл. 203, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 на 18 години лишаване от свобода.
КРЪСТЮ МУТАФЧИЕВ - първи секретар при МВнР - по чл. 203, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, както и по чл. 250, ал. 2 във връзка с ал. 1, буква "а" на 15 години лишаване от свобода.
КИРИЛ БАШЛИЕВ - специалист при МВнР - по чл. 203, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, както и по чл. 203, ал. 2, чл. 250, ал. 2 във връзка с ал. 1, букви "а", "б" и "в" и чл. 310 и 308 (документни престъпления) на 10 години лишаване от свобода.
При предварителното и съдебното разследване е било установено, че посочените лица са били в различни периоди от време служители на "Културно наследство". Службата "Културно наследство" е създадена в изпълнение Решение № 367 на Секретариата на ЦК на БКП от 19 април 1975 г. за тържествено честване на 1300-годишнината от създаването на българската държава, на подчинение към МВнР. Задачата й е била да издирва материали и документи, свързани с историята на България, да закупува ценни произведения на изкуството от различен произход, с оглед увеличаване фонда на художествените галерии и музеите»- Валутно и в лева службата е била обезпечена чрез МВнР от държавния бюджет. Като допълнителни източници на сред¬ства са използвани дарения от българи, живеещи зад граница и отчисления от разходите на български външнотърговски централи.
От 19 май 1975 г. до месец май 1980 г. за разпоредител с финансовите средства на службата бил определен Живко Попов. Под претекст за набиране на допълнителни средства, същият заангажирал службата с дейност, несъответстваща на целите и задачите й. Провеждана била търговска, посредническа и контрабандна дейност. В нарушение на действащата тогава в страната нормативна уредба били създадени и регистрирани фирми във Виена - "УЛПИА" и "ЕРКОНА", като издръжката им била за сметка на службата. Без разрешение на Министерството на финансите (МФ) и Министерството на външната търговия били организирани със средства на службата, контрабандни покупки и доставени в страната големи количества златна бижутерия, част от които лично присвоени от ПОПОВ. Използвайки условията за безотчетност посочените лица незаконно се обогатявали или облагодетелствали други лица. Съставени били фалшиви документи за закупуване на картини или платени суми на сътрудници. Извършен бил незаконен трансфер. Под прикритието на безпринципното отношение на МИРЧО СПАСОВ - по това време член на ЦК на 6КП, ЖИВКО ПОПОВ и служителите от "Културно наследство" се ползвали с изключителни права. Не били редки случаите и на лично облагодетелстване и на МИРЧО СПАСОВ.
По време на следствието наред с извършените от ПОПОВ и неговите съучастници престъпления, са получени данни и за други лица, които е трябвало да носят наказателна отговорност. Впоследствие на съд е бил предаден за тази дейност само ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ. Осъждането на бившия зам.-министър на външната търговия ГЕОРГИ ВУТЕВ не е свързано с дейността на "Културно наследство", въпреки че по време на следствието са получени данни в тази насока.
"Така например от извършената финансова ревизия на база на отчетните документи, е установено, че от предоставените бюджетни средства и дарения в периода м.май 1975 – м.юни 1981 г., на обща стойност 9 356 745 валутни лева, изразходените суми се разпределят както следва:
1. За закупуване на произведения на изкуството – 2 931 806 вал.лева.
2. За командировки в чужбина - 2 005 719 вал.лева.
3. За закупуване техника и стопански инвентар - 967 154 вал.лева.
4. За обеди, вечери, хонорари, бакшиши и други "непредвидени" разходи - З 003 567 вал.лева.
По време на ревизията са били събрани като неправилно изплатени и 448 498 вал.лева.
Не е била търсена наказателна отговорност на следните лица:
1. МИРЧО СПАСОВ - под предлог, че изпълнява задачи на служба "Културно наследство" СПАСОВ е получил материални средства, част от които е отчел с актове, а други безотчетно получил от ПОПОВ и МУТАФЧИЕВ, като за периода 1978-1980 г. е получил: за командировки в чужбина – 1 427 щ.долара, равностойни на 2 462 лева; за други цели, отчитани с актове – 2 999,50 щ.долара, равностойни на 4 031 лева; за обеди, вечери, бакшиши, посещения на атракционни заведения в Париж – 5 930 фр.франка, равностойни на 2 374 лева; получени от съпругата му в Бон - 800 д.марки, равностойни на 775 лева; получени безотчетни от М.ПОПОВ 5 000 рубли, равностойни на 4 500 лева; получени безотчетни от МУТАФЧИЕВ 10 000 лева; закупени за лично ползване цветен телевизор, видеомагнетофон, бойлер, резачна машина, обувки, облекла - 11 872 лева или общо 36 014 лева.
За горните разходи същият не е давал обяснения.
2. ЗАХАРИНКА КОСТОВА (МАЩЕНКО) - по настояване на М.СПАСОВ, като сътрудник на "Културно наследство" била включена неговата близка приятелка ЗАХАРИНКА КОСТОВА (МАЩЕНКО) без същата да има каквито и да е познания и възможности да изпълнява поставените й задачи. Независимо от това, многократно е била командирована зад граница за сметка на службата, за да урежда свои семейни и лични проблеми (лечение, туризъм и др.). За периода 1979-1980 година е получила безотчетни суми в размер на 13 464 щ.долара, 11 379 рубли и 4 105 лева, равностойни на 39 585 лева (по тогавашния курс на лева към щатския долар. Тази констатация е за всички курсове на лева и към други валути в тази част на доклада).
КОСТОВА е потвърдила посоченото при разпитите пред следствието и съда;
3. ТИНКО ВОДЕНИЧАРОВ - със заповед от 23 януари 1979 г, Попов е командировал за 6 дни в Австрия ТИНКО ВОДЕНИЧАРОВ - съветник на Т. ЖИВКОВ, който след завръщането си е отчел 5 443 щ.д без да конкретизира разхода. В края на 1979 г. Т. ВОДЕНИЧАРОВ е получил като подарък от Ж. ПОПОВ телевизор "Грундиг" и видеомагнетофон, закупени със служебни средства. Общо е получил валута и вещи в размер на 13 732 лв.
Същият е дал обяснения пред следствието и е възстановил част от получената апаратура.
4. ВЕНЕЛИН КОЦЕВ - от касовите документи на "Културно наследство" се установява, че за периода 1978-1980 г. ВЕНЕЛИН КОЦЕВ - по това време посланик в Италия, е отчел разходи в размер на 13 878 щ. д. и 4076,98 лв., направени предимно за срещи, обеди, вечери и за закупуване на различни подаръци. Общо разходът възлиза на 27 701,40 лв.
ВЕНЕЛИН КОЦЕВ не е разпитван по посочените разходи.
5. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ - от наличните финансово-счетоводни документи на "Културно наследство" се установява разход на АЛЕКСАНДЪР ФОЛ, за периода 1977-1980 г., в размер на 1 323 щ.д. за командировки в чужбина, 3 256 щ.д. за други цели, както и 5 130,15 лв. Общо направеният разход възлиза на 12 864,08 лв., като за много от сумите не е установено за какво са разходвани.
За лечението на МАРИЯ ФОЛ през 1980 г. в Румъния и за издръжка на придружаващите я лица, "Културно наследство" е разходвало 39 578 румънски леи, равностойни на 3 720,33 лв.
ГИНКА АСЕНОВА ФОЛ е отчела през 1977 г. разходи за 505 т.д., равностойни на 853,45 лв., като не е изяснено за какво е направен разхода.
ВАЛЕРИЯ СТОЙКОВА - ФОЛ, за периода 1977-1979 г., е отчела разходи за 650 щ.д. и 890 лв., равностойни за 1 997,60 лв. Не е изяснено за какво са направени разходите.
АЛЕКСАНДЪР ФОЛ не е разпитван по делото.
6. ЧАВДАР ДАМЯНОВ - бивш посланик на НРБ в Швеция.
С отчети, командировки и разписки, подписани от съпругата му ЖИВКА СТРАХИЛОВА, същият е разходвал в периода 1976-1980 г. сумата 508 щ.д. равностойни на 8 493,56 лв.
ЧАВДАР ДАМЯНОВ не е разпитан по делото.
7. БОГОМИЛ ГЕРАСИМОВ - бивш посланик на НРБ в Мексико. През 1978 г. е отчел в "Културно наследство" 1 978 щ.д. без да е изяснил за какво са направени разходите. През 1979-1980 г. е отчел 7 926,72 щ.д. Значителна част от сумите са разходвани за почерпки, обеди и вечери. Общо разходваната сума е в размер на 14 697,87 вал. лева.
През 1979 г. ГЕРАСИМОВ закупил в Мексико и транспортирал за страната две холни гарнитури за ЖИВКО ПОПОВ.
Чрез разпит на БОГОМИЛ ГЕРАСИМОВ е изяснявано местонахождението на подарени от президента на Мексико мебели за България.
8. МИЛЧО ГЕРМАНОВ - бивш първи зам.-председател на Комитета за култура. Съгласно вписванията а касовите книги на "Културно наследство" е разходвал валутни средства в размер на 5 107,80 вал. лв. за командировки в чужбина и за "други цели.
МИЛЧО ГЕРМАНОВ не е дал обяснения относно целесъобразността на направените разходи.
9. ТОДОР РИБАРОВ - бивш зам.-председател на Комитета за култура и главен секретар на Националната координационна комисия "1300 години България" е получил и отчел за периода 1977-1979 г. общо 2 374 щ.д. и 3 147,78 лв. равностойни на 7136,10 лева. Сумите са разходвани за командировки, оперативни разходи в чужбина (обеди, вечери и почерпки), оперативни разходи с български граждани и командировки в страната, както и за изплащане на хонорари на сътрудници на Националната координационна комисия.
При разпита на РИБАРОВ, същият обяснява, че средствата за "оперативни" разходи с български граждани е вземал от касата на "Културно наследство" поради обстоятелството, че в Националната координационна комисия липсвало такова перо за разходи.
10. ХРИСТО БЪЧВАРОВ - ръководител на НПП-ТРЕ,. През 1979-1980 г. е разходвал 22 192 щ.д. на служба "Културно наследство" за закупуване на различна техника и други вещи за УБО при Министерския съвет, което впоследствие е възстановило сумата.
Част от закупената техника и други предмети на стойност 6 214 щ.д., равностойни на 10 538,94 лв., същият задържал с мотива, че са му необходими за експерименти в института. Между тези вещи са могли да се идентифицират: автомобилни гуми, телевизор "Филипс", видеомагнетофон и други, които не са заприходени в института. В същия период от време той лично получил от "Културно наследство" и разходвал лично и за командировки на съпругата си 4 581 щ.д. равностойни на 7 769,37 лева.
При предварителното следствие разпит на БЪЧВАРОВ не е провеждан.
11. ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ - бивш председател на СБП, от касовите книги на службата се установило, че в периода от 1977-1979 г. ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ е отчел разходи в размер на 4 232 щ.д., извършени в Париж по време на командировки от Комитета за култура. Същият не е представил разходооправдателни документи. През ноември 1978 г. заедно с ИЛИНДА МАРКОВА е бил командировка в Париж за сметка на "Културно наследство" и е разходвал 5 169 фр. франка за обеди, вечери и т.н. Разходът не е отчетен в службата.
През март 1979 г. бившият служител на службата МАРИН КОЛЕВ е отчел, а Ж. ПОПОВ одобрил три акта на обща стойност 6 000 щ.д., суми разходвани от ЛЕВЧЕВ. Не е известно за какво е направен разхода.
Общо за периода 1977 - 1979 г. ЛЕВЧЕВ е разходвал валута, равностойна на 19 914,53 лв.
Л. ЛЕВЧЕВ не е разпитван по следственото дело.
12. РУМЕН СПАСОВ - бивш културен аташе в посолството в Лондон, съветник в Министерството на външните работи (син на МИРЧО СПАСОВ).
За периода 1978-1979 г. е отчел на два пъти като командировъчни 821 щ. д. За периода 1978 - 1980 г. е отчел като "други" разходи суми в размер на 8 261 щ.д. и 1 007,43 лв. или общо е разходвал 16 492,24 лв.
Относно отчетените средства СПАСОВ пояснява, че ги е разходвал за обеди, вечери и почерпки.
13. Доц. ЧУДОМИР НАЧЕВ - бивш директор на Културния център "Витгещайн" - Виена.
За периода -1977-1979 г. е разходвал 52 402 щ.д. и 3 231 лв. равностойни на 91 736 лв.
Преобладаваща част от валутните средства НАЧЕВ разходвал за задгранични командировки, без да е ясно какви задачи на службата е изпълнявал.
Обясненията на НАЧЕВ по разходите са незадоволителни.
14. ИВАН ИВАНОВ - бивш директор на Протокола на Комитета за култура.•
За периода 1978-1979 г. получил и отчел в службата валута и лева равностойни на 27 864 лв. Разходвал е сумите за подаръци, хонорари на сътрудници на Комитета за култура, за "представителни" и за командировки на него и съпругата му.
Дадените от него обяснения са приети от следствието за незадоволителни;
15. БОРИС ДЖИБРОВ - бивш директор на Единния държавен протокол при Министерството на външните работи.
За периода 1977-1980 г. получил и отчел валута и лева равностойни на 35 281 лв.
Пред следствието е дал непълни обяснения, като за по-голяма част от разходите не е могъл да даде обяснение.
16. ЮЛИЯ ВАСИЛЕВА – ПОПОВА - бивш директор на Научно-изследователска лаборатория по спектофотометрия и биологична физика при БАН (съпруга на М. ПОПОВ).
Неправомерно е разходвала валута и лева равностойни общо на 31 236,66 лв.
За горната сума й е съставен акт за начет.
17. ПЕТЪР УВАЛИЕВ - бивш аташе на България в Лондон, постоянно живущ в Англия.
Получил за сметка на "Културно наследство" 4 450 щ.д. равностойни на 7 565 лв.
Не е разпитван по делото.
18. ДИМИТЪР БОЕВ - бивш помощник на М. СПАСОВ.
Оформял е с подписа си предложения за разходване на 64 000 лв. изпратени по указание на М. СПАСОВ на ЗАХАРИНКА МАШЕНКО.
Не е разпитван по следственото дело.
19. ВАЛЕНТИН МАТОВ (син на ГОРИНОВА).
Получил цветен телевизор за 2 000 лв. - върнат на ревизията.
Не е разпитван по делото.
20. ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ - бивш зам.-председател на Комитета за култура.
Получил и отчел суми във валута и лева равностойни на 146 556,46 лв.
Привлечен в качеството на обвиняем по следствено дело и осъден за присвояване на б г. лишаване от свобода.
21. ГЕОРГИ ВУТЕВ - бивш зам.-министър на Министерството на външните работи.
Получил и отчел за командировки и други разходи 3 202 щ.д и 2 000 лв.
Водено му е следствено дело за други престъпления, при което е бил разпитван и за посочените разходи.
Материалите за тези и други лица, получили и отчитали суми в "Културно наследство", са предадени на групата, извършила ревизията, назначена по дело № 104/1981 г. за търсене на имуществена отговорност.
Касовите книги и първичните документи са върнати в Министерството на външните работи.
Тези и много други дела следва да бъдат предмет на нова правна оценка от компетентните органи.
По отношение на съпричастността на структурите на ДС, работещи по икономиката, към търговията със специално имущество, производството и износа на лекарствени средства под контрол и скрит транзит на стоки до момента са получени следните данни:
Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки, като злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др. в тази дейност са били включени реекспорта на оръжие и боеприпаси, както и износа на медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация.
За осъществяването на тази дейност с решение на Министерския съвет № 189 от 1967 г. в системата на МВТ е било създадено ВТП "Кинтекс”. До прекратяването на дейността с Решение № 163 от 1985 г. т.нар. Трета дирекция само от горните операции са реализи¬рани чисти валутни постъпления в размер на 168 млн. долара.
В съответствие със статута и основните задачи на ДС, отделите на ВГУ-ДС, работещи по линия на икономиката, са изпълнявали задачи по контраразузнавателното обезпечаване на операциите, състоящи се в недопускане изтичането на факти и сведения съставляващи ДТ, предотвратяване и пресичане дейността на чуждите специални служби действащи по канала, предотвратяване сключ¬ването на неизгодни сделки и нанасяне щети на националната икономика. За тази цел в отрасловите министерства, както и във фирмите имащи отношение към горната дейност, са били назначавани служители на ДС като офицери по сигурността и режима. Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС, са възлагани и задачи по осигуряване пропускането (без митническа проверка) на стоки през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменявани. Изградена е била система от служи¬тели на ГУ "Митници", работещи с ВТП "Кинтекс".
Въпреки че през 1985 г. началникът на Управление "И" официално е поискал от ръководството на МВР органите да бъдат освободени от задължението да подпомагат и осигуряват в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължат работата само по разкриване и пресичане дейността на чуждите специални служби по контрабандния канал, тази дейност е продължила до края на 1989 година.
Предвид зачестилите случаи на изтичане на информация и съществуващата реална опасност от компроментиране на държавните предприятия, а от тук и на самата държава, позовавайки се на посоченото Решение № 163 на Министерския съвет от 1985 г., бившето МВТ е разпоредило откриване на представителство в София към ВТО "Интеркомерс" на фирма "Икомев - Лихтенщайн", фактически поемащо дейността на Трета дирекция на "Кинтекс” без скрития транзит на оръжие. По силата на това разпореждане в "Икомев” се вливат фирмите на "Кинтекс” - "Олтрейд" и "Сокотрейд" като същевременно "Икомев" участва в "Лотос ООФ" - българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и "Меридиан" - смесена фирма за търговия със СССР.
За ликвидиране на запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара подготвено от "Кинтекс" за реекспорт е била създадена фирмата "Инар".
На отговорни длъжности в тези фирми са били назначавани действуващи и бивши служители на ДС, в повечето случаи имали и преди това отношение към тази дейност.
Впоследствие кръгът от фирми, занимаващи се със скрит транзит, търговия с оръжие и износ на лекарствени средства под контрол се е разширил. В осъществяване на такава дейност са засечени фирмите "Комко", "Тюркмен", "Ширио", "Оварас", "Тератон" и др. Характерното е, че в повечето от тях също са били назначавани бивши служители на ДС, особено след съкращението в МВР след 1990 г. До този момент са установени 14 бивши служители на ДС, работещи в горните фирми. Извършва се работа за изясняване дейността на фирмите.
Във връзка с образуваното от ГСУ-МВР дело 63/1990 г за незаконна търговия с лекарствени средства под контрол всички налични материали са предадени на Военна прокуратура. Изясняват се получените сигнали за нерегламентиран износ на специално имущество от фирмите "Инар", "Ширио", "Металхимкомерс" и др.
В процеса на обследването са установени данни и факти за злоупотреби и присвоявания от длъжностни лица при осъществяване на задграничната външно-икономическа дейност. Това е информация за злоупотреби при задгранична строителна и търговска дейност на традиционните външно-търговски предприятия като "Булгаргеомин", "Агрокомплект", СО "МАТ", "Електроимпекс", "Техноекспортстрой", БГА "Балкан", "Фонд 1300 години", както и от страна на новоизградени задгранични фирми от български физически лица след 10 ноември 1989 г. Такива фирми са установени в Швейцария, Австрия, Франция и Англия.. Всички събрани данни по тези въпроси са предадени на ГСУ-МВР.
Явно, че особено в настоящия момент на ширеща се корупция и засилващата се стопанска престъпност органите за сигурност също трябва да заемат полагаемото им се място в борбата срещу тях. В тази връзка правителството трябва на всяка цена да подкрепи органите за сигурност в тяхната нелека дейност като им създаде нормални условия за работа по линията на икономическата сигурност на страната. Крайно време е да бъде пресечена и преустановена приетата от някои заинтересовани кръгове линия за дискридитиране и оклеветяване на службите и съзнателно създаване на несигурност в оперативния състав.
В заключение искам да подчертая, че макар и написани, това са само първите страници на т.нар. "бяла книга", защото работата по нея далеч не е приключила. Престои решаването на много важни и сложни по своето естество задачи, които постоянно ще възникват и ще се увеличават не само страниците, но и броят на лицата от бившите партийни органи на БКП, правителства и средната стопанска номенклатура, извършили сериозни икономически престъпления, довели до настоящето катастрофално положение на Република България.
За изпълнение на тези нелеки задачи е необходимо да бъде осъществен пълен синхрон и тясно взаимодействие на рабо¬тата на правителството по отношение на стопанската престъпност у нас и зад граница със службите за сигурност, съдебните и следствени органи, Министерството на финансите и с Икономическата комисия на Народното събрание.
От изложеното в доклада се налага извода, че е целесъобразно и необходимо да се възстанови работата на правителствената комисия, на която бях ръководител. Тя да бъде постоянно действуваща и в състава й да бъдат включени подходящи висококвалифицирани специалисти от Министерския съвет и от посочените по-горе министерства и ведомства.АКО се наложи тя да има и правомощия, по съответния ред, да контактува и иска помощ от "Интерпол и националните служби за сигурност и други институции, в страни, където съществуват факти и съмнения за извършени стопански престъпления от български физически и юридически лица.
Ако нямате възражения аз съм готов отново да поема ръководството на нейната работа.
Комисията да се назначи с Ваша заповед и да й бъде възложено периодически да информира Министерския съвет за резултатите от извършените проверки, като предлага и решения, които при необходимост да бъдат санкционирани и с актове на правителството.



М И Н И С Т Ъ Р : (подпис)
/ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ/