Google+ Дневник на родолюбеца: Простотията ограбва

петък, април 13, 2007

Простотията ограбва

Нютон ли беше казал, че идеите са по-ценни от ябълките? Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка и си ги разменим, пак ще имаме само по една ябълка. Не така стои обаче въпросът с идеите. Ако ти имаш идея и аз имам друга идея и ги обменим и двамата ще имаме вече по две, вместо по една идея. Тоест, свободния обмен на идеи и информация не ограбва, а обогатява духовно обменящите. А дали не ограбват някого?

Да видим аргументите на така наречените „защитници на авторските права”.

Аргумент № 1 – Ограбвани са творците. Да вярно, но те са ограбвани главно от огромните компании издатели, които им вземат над 70% от приходите минимум. Даже в някои браншове авторът се радва и на 10%. Това, че десетки хиляди потребители са си купили произведенията на един творец, защото могат да си го позволят, не означава, че други стотици хиляди, които нямат пари да го купят легално не го харесват. Напротив и те го харесват, но поради липсата на финанси го вземат от мрежата. Забраната да правят това незаконно копиране, няма да ги превърне в платежоспособни клиенти. Да не говорим, че има и изследвания, според които някои „пирати” всъщност купуват и повече легална музика, отколкото „непиратите”

Аргумент № 2 - Компаниите издатели понасят загуби за милиарди долари. Как ги изчислиха? Ами много просто - в Интернет има Х копия от песента (софтуера, филма, книгата) по У долара, значи общо сме загубили Z милиона долара. Да де, но ако нямаше Интернет да се свали безплатно съдържанието, то тогава издателите да не си мислят, че някой ще им го купи? Ако 1000 души могат да купят компактдиск на групата Х по 30 долара парчето, това не означава, че 100 000, които са го свалили безплатно от Интернет ще си го купят по 30 долара. По-скоро няма да си го купят. Така, че издателите ще си останат със старите 1000 клиента. Да вземем за пример България с нейните заплати. Дали някой ще си купи уиндоус с офиса за 1500 лева общо? По-скоро всички ще минат на Оупън Офис и Линукс защото са безплатни.

Аргумент № 3 - За всяка стока трябва да се плаща. Да на пръв поглед вярно. Но да помислим, като си купиш книга, я чете и брат ти и жена ти и даже тъщата. Дали не дължат авторски права? Ами ако я взема от библиотека и я прочета? Като си купя компактдиск на любимата група си го пускам и в службата на компютъра с колонките, и вкъщи на уредбата, и в колата на плейъра. Да не би да трябва да плащам всеки път? Ако реша тези „материални носители на авторски права” мога да ги продам, изхвърля или подаря, те са си мои. Сега обаче грабителите от издателските компании и техните български слуги като „Амотера”, „Арсис” на Велизар Соколов и други такива искат да ми кажат, че за всяко прослушване на песен или гледане на филма трябва да плащам? Примерно сайта за „легални филми” http://www.vodbg.com/, който срещу много пари ти дава да гледаш само един път сваления филм при това с отвратително качество. Още по-интересен е случаят с българизирания уиндоус. Преди да го българизират някъде към 1999-2001 г. в България уиндоус 98 струваше по-скъпо в абсолютна стойност отколкото в САЩ. А всеки знае съотношението на заплатите тук и там. Тогава от Майкрософт обясняваха, че понеже бил на английски, за да няма реекспорт от България го продават на завишени цени, та да не е изгодно да го изнесеш в Англия примерно. Добре – разумен аргумент. Но ето, че го преведоха на български. Поевтиня ли? Отворете който искате каталог на фирма, която продава софтуер в България. Английският и българският уиндоус и офис са пак на еднакви цени!!? Защо ли? Какво стана с реекспорта? Защо българският не е по-евтин? Отделно от това, опитайте се да купите стара версия на кой да е софтуер. Тя е по-скъпа или с равна цена на новата версия. А идете в магазините за компютри, телефони, електроника и вижте как спадат драстично цените на старите модели, когато излязат новите. Значи нещо в цялата работа не е наред. Отделно, да си поговорим ли за шпионските модули и задни вратички в софтуера? Само два примера – всеки уърд и ексцел вписва в създваните от него файлове специален уникален код, позволяващ проследяването на автора на файла (дата, данни за софтуера и компютърната конфигурация, имена на компютъра, профила, мрежата и т.н.). „Сони” пък с музикалните си дискове инсталираха рууткитове на компютрите на потребителите. В шведския парламент използващ системата „Лотус ноутс” се вдигна страшен скандал през 1998 г., когато специалисти откриха в софтуера „задна вратичка” позволяваща източването на данни. А в същото това време тогавашният български президент Петър Стоянов се хвалеше, че в президентството били инсталирали същия този „Лотус ноутс”. Примери много... С една дума потребителя не знае какво точно получава за парите си...

Извод "пиратството" не ограбва. Даже терминът "пиратство" е манипулативен, защото става дума за свободен обмен на идеи. А творците? Ами като за начало да се преборят да получават от издателите им поне 50% от приходите от интелектуалния си труд. Второ издателите им да продават легално и без ограничения например през Интернет цифрови копия на съдържание на приемливи цени и без ограничение във възпроизвеждането по време и място. И да си подбират внимателно творците, които издават. Примерно аз няма да купя песен на Азис, нито запис на Биг Брадър или други такива простотии. Защото е доказано в историята, че не пиратството, а простотията ограбва...

А ето какво е казал по въпроса и един по-умен от мен човек Джон Пери Барлоу през 1994 г.