Google+ Дневник на родолюбеца: Закон за печата

сряда, февруари 28, 2007

Закон за печата

И Ангел Грънчаров се е поддал на организираната медийна истерия срещу Волен Сидеров. Но този път не е прав. Пиша му защо.
Ангеле, медийната свобода е хубаво нещо, но медийната манипулация е друго нещо. Както казват американците: “Едно е да си антирасист, но съвсем друго е да омъжиш дъщеря си за негър.” Значи, пресгругата “168 часа” е всичко друго, но не и свободна медия. Тя е създадена от ІІ главно и изразява неговото мнение с неговите (тоест с нашите, откраднати ни) пари. Може и да не харесваме Сидеров, но един въпрос стои открит:
“Защо поне една десета от енергията на вестникарските, радио и телевизионни нападки и хули против “Атака” не се насочат в разобличаване на мафията ДПС и Ахмед Доган”? Там няма за какво да се пише ли?
-За кражбите от еврофондовете?
-За изкуствено предизвиканите от ДПС наводнения и пладнешкия грабеж при отстраняване на последствията?
-За “обръча от фирми” на ДПС?
-За турцизацията на цели райони в България?
-За тоталитарните порядки в ДПС?
-За връзките на ДПС с турското разузнаване?
-За тоталната корпуция на администрациите контролирани от ДПС?
Нямам време, иначе списъкът може да е безкрайно дълъг.
А цялата медийна истерия по повод “Атаката” срещу жълтия парцал “168 часа” не можеше ли да се прояви, когато агент “Гоце” уволни Иво Инджев от БТВ или Румен Петков издейства наказанието на Наташа Димитрова от БНР? Защото задавали неудобни въпроси към властимеющите? Единствено Коритаров се обяви срещу тези манипулации и му прави чест. А закон за печата трябва да има. В този кратък вид:

"Закон за печата

Чл. 1 Всички периодични печатни издания задължително обявяват в редакционно каре на последната си страница: ISSN кода си, тиража за деня на издаването, телефон, факс, електронна поща и пощенски адрес за връзка, имената на всички членове на редакционния си екип, както и собствениците си - физически или юридически лица.
Чл. 2 Изданията задължително публикуват само подписани от реални лица с истинските им имена материали.
Чл. 3 Всеки гражданин, засегнат лично от материал или материали в печатно издание има право на отговор или отговори, които се публикуват до 48 часа след предоставянето им в редакцията в изданието на същото място, в същия обем и дизайн, и в същата поредност като броеве, както е бил публикуван спорния материал или материали.
§ 1. За неизпълнението на чл. 1 и чл. 2 от закона Районния съд по искане на засегната страна или прокуратурата спира изданието, докато редакцията не изпълни изискванията на закона.
§ 2. За нарушаване на чл. 3 от закона, засегнатата страна отнася спора до Районния съд, който, ако признае материалите засегнали ищеца за неверни, може да задължи изданието да изпълни чл. 3 от настоящия закон и да му наложи глоба в полза на ищеца в размер на еднодневния приход от реклама, продажба и абонамент за броя или броевете в които са публикувани плюс разноските по делото.
§ 3. Съдебното производство следва да приключи в едномесечен срок от подаването на жалба от ищеца."