Google+ Дневник на родолюбеца: АНАЛОГОВАТА ПОЛИТИКА В ЦИФРОВАТА ЕРА

събота, октомври 14, 2006

АНАЛОГОВАТА ПОЛИТИКА В ЦИФРОВАТА ЕРА

2006 г. ще остане в историческите анали като преломна за начина на правене на политика в България. Ако през 2004 г. социолози и икономисти обявиха, че “преходът” е свършил, каквото и да означаваше това, то две години по-късно  е време да обявим краят на “аналоговата политика” в стил ХХ век.  Всъщност начинът на правене на политика през различните исторически епохи сериозно се влияе от достъпният технологичен инструментариум за това. Чуждестранни пътешественици в Англия през ХVІІ век се удивляват от вида на обикновени работници ремонтиращи покрива на висока сграда, седнали на ръба на стряхата в обедната почивка да  четат вестници. Явно пресата и тогава е била масова. (Още по-рано римски автори се бяха оплаквали, че книгите им са толкова масово разпространени, че попаднали дори у хора, недолюбвани от авторите. Всъщност в Древния Рим е имало манифактури в които грамотни роби - краснописци серийно тиражирали различни писания и книгите били евтини.) Печатните издания изиграват сериозна роля във Френската революция и впоследствие в Американската революция и война за независимост от Англия.  Много сериозен технологичен пробив прави президентът Франклин Рузвелт. Той пръв оценява силата на радиото и редовно изнася прословутите си петъчни “беседи край камината” предавани по радиостанциите. Това го прави необикновено популярен сред обикновените американци и няма да е пресилено да се каже, че тези радиообръщения спомагат в значителна степен да е единственият президент на Америка спечелил четири последователни мандата. (По-късно със специална конституционна поправка това е забранено и мандатите са ограничени до два за да не се повтори случаят Рузвелт.) Междувременно Ленин след октомврийският преврат в разгара на изтреблението на руския народ използва като пропагандно оръжие  грамофонните плочи. На тях записва някои свои речи като “Что такое Советская власт” и изпраща агиткоманди на талиги с грамофони вместо “тачанки” да “разнасят словото му” надлъж и нашир по необятната руска земя. Впоследствие другарят Сталин ще прегърне лозунгът на Ленин, че за “революционерите” най-важното изкуство е киното и ще го превърне в мощна пропагандна машина. В България по време на Съветската хегемония пък в пропагандно оръжие на режима се превърна радиоточката, колкото и да е смешно това. Новият етап в правенето на политика започва с телевизията. Задължително трябва да се спомене Хитлер с използването на телевизионната пропаганда по време на Берлинската олимпиада през 1936 г. Но действително първият “телевизионен президент” е Джон Кенеди. И преди него телевизията е силно оръжие в политиката, но именно при Кенеди се превръща в определящо. Не на последно място, защото той е млад, красив и фотогеничен. Следващият технологичен скок е през 1998 г. когато независимият прокурор Кенет Старк публикува в Интернет доклада си от 2500 страници + 1000 допълнителни за случая Бил Клинтън – Моника Люински. В първите минути след публикацията към сайта бяха регистрирани 280 000 едновременни заявки от потребители и сървърът блокира. Независимо от бурното, експоненциално развитие на технологиите за разпространение на информацията през последните три века те имат нещо много общо – необходимостта от сериозен финансов, човешки, организационен и дори институционален ресурс за да се създадат и развиват. Невъзможно е сам да направиш вестник, радио или телевизия. Това неминуемо доведе до там, че средствата за масово осведомяване си останаха преимуществено държавни, а впоследствие корпоративни или политически структури. Но Интернет и новите технологии промениха всичко. В един момент се оказа, че всеки младеж въоръжен с мобилен телефон с камера и собствен блог е репортер, редактор, издател и политик едновременно. Това доведе до края на познатата от ХХ век централизирана държавна или олигархична корпоративна пропагандна машина. Тя вече се разпада под натиска на новите технологии.  Още по време на втората война в Ирак много хора четяха блогове на иракчани за да се информират, вместо да гледат CNN. (Да отворим скоба, първата телевизионна война не е тази в залива от 1991 г., предавана пряко от телевизията на Тед Търнър, а по-скоро онази между Великобритания и Аржентина за Фолклендските острови. Някои изследователи отиват още по-далеч и твърдят че телевизионната война е всъщност Виетнамската, което довежда до антивоенните настроения в САЩ.) В момента в развитите страни се наблюдава една и съща тенденция – спад на телевизионните зрители за сметка на ровещите в Интернет, загиването на хартиената преса в полза на електронната, смъртта на компактдисковете и DVD – тата поради настъплението на  MP3-ките и  DivX-а. Но ако това е световна тенденция, тя неизбежно ще се прояви в България. Точно това стана и у нас през 2006 г. Историците, анализаторите  и журналистите улисани в дребнавите си злободневни теми  за това кой е ченге от ДС и кой не, и дали Беронов или Сидеров ще отидат на балотаж изпуснаха голямата новина. А тя е, че България влезе в цифровата ера на политиката. А сега фактите. Началото може би постави Андрей Райчев, като публикува документите за агентурното минало на Георги Коритаров на сайта http://donosnik.hit.bg. Но доколко това постави началото на цифровата политика е спорно, защото скандалът първо се разгоря офлайн в телевизията и печата благодарение на хартиеното писмо до МВР на така наречената журналистка Ангелина Петрова. По-сериозен кандидат е сайтът http://krimi.dir.bg. който предизвика първия цифров скандал в политиката – първо в Интернет, после в офлайн медиите като публикува компроматът за Петър Стоянов. Тук има една явна несправедливост, всъщност първата публикация на компромата е на хартия – разпечатка - раздавана на националната конференция на СДС в края на 2005 г., която не изиграва никаква роля. Петър Стоянов все пак е избран за председател на СДС. После има и електронна публикация на същия текст във разни форуми и дори в сайта http://petarstoyanov.hit.bg/ . но и те не предизвикват отзвук, после сайта мистериозно изчезва и едва след публикацията в http://krimi.dir.bg. и препечатването в офлайн медиите става политически скандал в който Петър Стоянов се оправдава и изисква реакция от държавните органи, довели до получаването на индулгенции от МВР, разузнаването и военното разузнаване.  Третият претендент е незнайният подател на електронната поща с твърдението за президентският апартамент, довел до уволнението на журналиста Иво Инджев. Тук даже не става дума за сайт, а все пак скандалът стана в офлайн медии като bTV и някои вестници, така че претенциите за Интернет скандал са пресилени. Така в крайна сметка, въпреки всички условности http://krimi.dir.bg засега печели първото място в историята на цифровизацията на политикоправенето. Първо, защото за пръв път в историята Интернет сайт се намеси успешно в българската политика и предизвика бурна реакция. Второ защото офлайн медиите като телевизии, радиостанции и вестници се оказаха коментатори и интерпретатори на нещо случило се в Интернет, тоест изпълниха второстепенна роля. Те не създадоха новина, както казва Николай Бареков, а се повлякоха по течението на новината създадена от друг. Разбира се, в този спор винаги има и друга страна. Някои автори във форуми казват, че зад тези скандали стои офлайн политик като Иван Костов, а “анонимните писания” просто ползват модерната технология. Това може да е вярно, но за целта на нашия анализ определящото е по-скоро друго, всеки анонимник с елементарни компютърни познания може да е автор на електронен компромат след който да тръгнат офлайн медиите. И няма значение дали това е маститият политик Иван Костов или ученикът от 10 клас на Пазарджишката гимназия стоящ по 8 часа в Интернет клуба. Резултатът е един и същ. Интернет медиите вече са определящи. Българските средства за масова информация вече не създават събитията, а вървят след тях. Което значи, че офлайн политиците от ХХ век са обречени. Те може и да командват телевизиите, радиата и пресата чрез политически натиск, лицензии, насочване на реклами и уволнение на журналисти, но Интернет не може да подчинят. Единственият опит на Иван Костов през 1998 г. да приложи китайския опит в България като лицензира Интернет доставчиците се провали с гръм и трясък поради делото заведено от Вени Марковски и бурната обществена реакция. Оттогава мрежата е свободна и времето на офлайн политиците и медиите вече изтича. Добре дошли в цифровата ера на комуникацията, медиите и политиката! Време е третата вълна да помете реакционните остатъци от втората вълна, както казва Алвин Тофлър. Наздраве за новите технологии, които промениха дори и най-изостаналата от тях България! Псевдоелитът е обречен!
Александър Долев
цифров апологет